По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Полинг беше казала: „Доста брутално.“
И Ричър беше попитал: „В сравнение с какво?“
Той погледна Тейлър право в очите и каза:
— Не. Май нямам никакъв проблем с това. Просто не съм свикнал да се срещам с хора, които са настроени на същата вълна като мен.
— Ще задържиш ли своя милион?
Ричър поклати глава.
— Смятах да го дам на Хобарт.
— Добре — каза Кейт. — Така от нашите пари ще останат повече за другите.
— Мис Полинг? — каза Тейлър. — Вие имате ли проблем с това?
— Би трябвало — отвърна тя. — Би трябвало да имам огромен проблем. Все пак преди много години положих клетва да браня закона.
— Но?
— Но не мога да накажа Лейн по никакъв друг начин. Така че не, нямам проблем.
— Значи сме в играта — каза Тейлър. — Добре дошли на борда.
След като си изпиха чая, Джаксън отведе Ричър в един килер зад кухнята и отвори шкафа над пералнята. Вътре бяха наредени четири автоматични карабини „Хеклер и Кох“, G–36. Това беше доста модерен модел, който се появи на въоръжение в армията точно преди да приключи кариерата на Ричър. Така че той не беше много запознат с него. Цевта му беше дълга петдесетина сантиметра, оръжието беше със сгъваем приклад и изглеждаше съвсем обикновено, с изключение на една огромна надстройка, в която беше монтиран обемист оптически мерник. Карабината 5,56 милиметров стандартен калибър на НАТО и както повечето немски оръжия изглеждаше много скъпа и изработена твърде прецизно.
— Откъде ги взе? — попита Ричър.
— Купих ги — отвърна Джаксън. — От един корумпиран началник на военен склад в Холандия. Сюзан отиде да ги вземе.
— Специално заради Лейн ли?
Джаксън кимна.
— Последните седмици бяха доста напрегнати. Трябваше да планираме всичко.
— Могат ли да бъдат проследени?
— Според документите на холандеца оръжията са унищожени при учебен инцидент.
— Имаш ли амуниции?
Джаксън застана в другия край на килера и отвори още един шкаф, по-ниско до пода. Вътре имаше редица кални гумени ботуши, а зад нея мътно блестеше черен метал. Много черен метал.
— Седемдесет пълнителя — каза Джаксън. — Две хиляди и сто патрона.
— Би трябвало да стигнат.
— Не можем да ги използваме. Не повече от три-четири изстрела. Карабините гърмят много силно.
— Близо ли са ченгетата?
— Не особено. Предполагам, че най-близките ченгета са в Норич, освен ако случайно точно в този момент някоя патрулка не минава наблизо. Но хората тук все пак имат телефони. А някои от тях дори знаят как се борави с тях.
— Можеш да изключиш плашилото за птици за един ден.
— Очевидно. Но всъщност не би трябвало да използвам и него. В органичните ферми няма нужда от такива плашила. Когато не се използват пестициди, остават много насекоми за птиците. Така че те не нападат семената. Рано или късно хората ще се сетят и за това.
— Значи и плашилото е ново?
Джаксън кимна.
— То също е част от плана. Нагласил съм го да започне да стреля призори. Тогава очакваме да дойде Лейн.
— Ако имах сестра и зет, бих искал да са като вас двамата със Сюзан — каза Ричър.
— С Тейлър се познаваме отдавна. Бяхме заедно в Сиера Леоне. За него съм готов на всичко.
— Никога не съм ходил в Африка.
— Късметлия. Ние бяхме там, за да се сражаваме срещу група бунтовници, които наричахме бандитите от Запада.
Видях какво правят с пленниците си. Така че знам какво е преживял Хобарт. Буркина Фасо не е далеч оттам.
— Съгласен ли си с целия план? Все пак имаш корени тук и в буквалния смисъл.
— Имам ли избор?
— Можете да отидете на почивка. Всички. Аз ще остана.
Джаксън поклати глава.
— Ще успеем. Може би само един куршум ще бъде достатъчен. G–36 е доста точно оръжие.
Джаксън остана в килера, за да затвори и заключи и двата шкафа. Ричър се върна в кухнята и седна до Тейлър.
— Разкажи ми за Грегъри — каза той.
— Какво искаш да знаеш за него?
— На страната на Лейн ли ще застане? Или на твоята?
— Мисля, че ще остане с Лейн.
— Въпреки че сте служили заедно?
— Лейн го купи. Докато още носеше униформа, Грегъри мечтаеше за повишение в офицерско звание, но така и не го получи и много се измъчваше. А при Лейн е нещо като лейтенант. Най-сетне получи някакъв чин. Естествено, това са безсмислени глупости, но все пак жестът е важен. Така че според мен Грегъри ще остане на негова страна. Освен това ще ми се обиди, че не съм споделил тази тайна с него. Май си мислеше, че двама англичани в чужбина трябва да си споделят всичко.