Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Щастливо обстоятелство — добави той, — защото средната температура е по-висока в южното полукълбо, отколкото в северното.
— Защо? — попита момчето.
— Защо ли, Робърт? — отговори Паганел. — Никога ли не си слушал, че Земята е по-близо до Слънцето през зимата?
— Да, слушал съм, господин Паганел.
— И че студът се дължи само на полегатостта на слънчевите лъчи.
— Точно така.
— Е добре, момчето ми, именно по тази причина е по-топло в южното полукълбо.
— Нищо не разбирам — поде Робърт, като отваряше широко очи.
— Помисли малко — поде Паганел, — когато в Европа имаме зима, какво годишно време има тук, в Австралия, на противоположното полукълбо?
— Лято — каза Робърт.
— Е добре, понеже тъкмо по това време Земята е най-близко до Слънцето, следва… разбираш ли?
— Да разбирам.
— … че лятото в южните области е по-топло, отколкото в северните благодарение на тази близост.
— Да, господин Паганел.
— И тъй, когато се казва, че Слънцето е близо до Земята „през зимата“, това твърдение е вярно само за нас, обитателите на северната част на земята.
— Ето нещо, за което никога не съм помислял — отговори Робърт.
— А сега, момчето ми, запомни го и никога вече не го забравяй.
Робърт изслуша с интерес укора по география и научи също, че средната температура в провинцията Виктория достига до седемдесет и четири градуса по Фаренхайт (23°33′ по Целзий).
Отрядът пренощува на пет мили зад езерото Лонсдейл между планината Дръмънд, която се издигаше на север, и планината Драйдън, чийто невисок връх се очертаваше на юг на хоризонта.
На другия ден в единадесет часа колата достигна брега на реката Уймера на сто четиридесет и третия меридиан.
Тази река, широка половин миля, течеше спокойна и бистра посред два реда високи смолисти дървета и акации. Няколко великолепни миртови дървета, между които и „metrosideros specioa“, издигаха на петнадесетина стъпки височина дългите си плачещи клони, обсипани с червени цветове. Хиляди птици — авлиги, сипки, гълъби със златни крила, да не говорим за бъбривите папагали, подскачаха по зелените върхари. А долу, на повърхността на водата, се забавляваха чифт черни лебеди, плашливи и недостъпни. Тия „rara avis“ — редки птици на австралийските реки, изчезнаха бързо в извивките на Уймера, която напояваше с капризните си криволичения тази привлекателна равнина.
Междувременно колата бе спряла върху един килим от зелена трева, чиито ресни висяха над бързите води. Нямаше нито сал, нито мост. А трябваше да преминат. Еъртън започна да търси брод. На четвърт миля нагоре по течението реката му се стори по-плитка и той реши, че на това място ще може да преминат на другия бряг. От измерването се установи, че тук тя е само около метър дълбока. Колата можеше следователно да мине без особени рискове.
— Няма ли някоя друга възможност да преминем реката? — запита Гленарван боцмана.
— Не, милорде — отговори Еъртьн, — преминаването не ми изглежда много опасно. Ще успеем.
— Леди Гленарван и мис Грант трябва да слязат от колата!
— Това не е необходимо. Воловете стъпват здраво, а аз се нагърбвам да ги преведа.
— Тогава тръгвайте, Еъртън — отговори Гленарван, — осланям се на вас.
Ездачите заобиколиха тежката кола и всички нагазиха смело в реката. Когато колите преминават през такива бродове, обикновено се опасват от верига празни бурета, които ги поддържат на повърхността на водата. Но тук този защитен пояс липсваше и трябваше да се осланят само на усета на воловете, държани здраво от предпазливия Еъртън. Той седеше на капрата и ги управляваше. Майорът и двамата моряци пореха бързото течение няколко метра напред. Гленарван и Джон Манглс, застанали от двете страни на колата, бяха готови да се притекат на помощ на пътничките, а Паганел и Робърт завършваха шествието.
Всичко вървя добре до средата на Уймера. Но оттук започна да става по-дълбоко и водата стигна до наплатите. Воловете, изтласкани извън брода, рискуваха да загубят почва под краката си и да увлекат със себе си колебаещата се кола. Еъртън прояви самоотверженост. Той се хвърли във водата, хвана воловете за рогата и успя да ги върне в брода.
В този момент колата съвсем неочаквано се блъсна в нещо, чу се трясък и тя се наклони застрашително. Водата стигна до краката на пътешественичките и колата започна да се носи по течението въпреки усилията на Гленарван и Джон Манглс, които се бяха хванали за ритлите. Моментът беше критичен.