Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
Ричардсън нямаше нищо против, всъщност изпитваше удоволствие от хазартния момент в мисията. Двама от неговите другари бяха като него пилоти от въздушните линии, а третият от селскостопанската авиация — всички хора с опит в ниските полети. И тяхната мисия беше добра.
Брифингът, воден от морски офицер, беше продължил повече от час. Смятаха да направят посещение на съветската флота. Ричардсън беше чел във вестниците, че руснаците са се раздвижили за нещо, а когато чу на брифинга, че са изпратили флотата си толкова близо до американските брегове, беше поразен от тяхната смелост. Вбесила го беше новината, че предния ден един от техните малки скапани дневни изтребители е улучил един „Томкет“ и почти е убил един човек от екипажа му. Чудеше се защо на флотата е била дадена заповед да не се отговаря на огъня. По-голямата част от въздушната група на „Саратога“ се виждаше на бетонните площадки на Лоринг — наредени един до друг В-52, А-6Е „Интрудър“ и F-18 „Хорнет“ с техните артилерийски боеприпаси до тях. Ричардсън си помисли, че тяхната мисия е само първото действие, деликатната част. Докато руснаците следят полета на самолетите от основната ударна група на границата на обсега на техните зенитни ракети, неговата група от четири самолета ще се промъкне през радарния контрол до флагманския кораб на руската флота, ядрения крайцер „Киров“. За да връчи едно послание.
Странно беше, че с тази мисия бяха натоварени гвардейци. Почти хиляда самолета бяха мобилизирани по Източния бряг, около половината от тях бяха от военновъздушния резерв, и Ричардсън предполагаше, че това е част от посланието. Една много трудна тактическа операция се провеждаше от хора от втора линия, докато редовните ескадрили стояха готови на пистите на Лоринг, Макгиър, Доувър, Пийз и няколко други бази от Вирджиния до Мейн, заредени с гориво, с получени нареждания, готови. Почти хиляда самолета! Ричардсън се усмихна. Нямаше да има достатъчно цели за всички.
— „Лайнбекър“21, тук е „Сентри-Делта“. Целта на нула-четири-осем, разстояние петдесет мили. Курс едно-осем-пет, скорост — двадесет.
Ричардсън не потвърди съобщението по кодирания радиоканал. Полетът беше под КОНЕМ. Всеки електронен шум можеше да привлече вниманието на руснаците. Дори и радарът му за търсене на цели беше изключен и работеха само пасивните инфрачервени сензори и чувствителните телевизионни камери. Ричардсън погледна бързо наляво и надясно. От втора линия, по дяволите, каза си той. Всеки човек в ескадрилата имаше поне четири хиляди часа, повече, отколкото някои редовни пилоти въобще щяха да навъртят някога, повече от летателните часове на повечето от астронавтите. И тези птички бяха управлявани от хора, които се занимаваха със самолети, защото им харесваше. Главното беше, че неговата ескадрила беше в по-добра бойна готовност, отколкото всяка друга редовна ескадрила, и беше претърпяла по-малко злополуки от сополивците, които управляваха африканските глигани в Англия и Корея. Ще трябва да покажат на руснаците това.
Усмихна се на себе си. Това със сигурност беше по-добро, отколкото да лети със своя DC-9 от Вашингтон до Провидънс и Хартфорд и обратно за американската гражданска авиация! Ричардсън, който навремето беше пилот на изтребител, беше напуснал службата си преди осем години, защото копнееше за по-високите заплати и бляскавия живот на пилотите от гражданската авиация. Беше пропуснал Виетнам, а в гражданската авиация голяма част от неговите способности не бяха необходими, в нея липсваше треската от плъзгането по върховете на дърветата.
Доколкото знаеше, досега Глигана не беше използван за морски атаки — другата част от посланието. Не беше учудващо, че той щеше да бъде добър в тази роля. Неговите противотанкови муниции щяха да бъдат ефикасни срещу кораби. Оръдията и касетъчните му бомби „Рокай“ бяха създадени да разкъсват бронирани танкове и Ричардсън нямаше съмнения какво щяха да направят на военните кораби с техните тънки корпуси. Прекалено лошо беше, че цялата история не е несериозно. Време беше все пак някой да даде на Иван един урок.
Сензорната лампичка на радара на неговия приемник за заплаха мигна. Това беше радар в обхват S, най-вероятно предназначен за търсене на надводни цели и все още недостатъчно мощен, за да се отрази и върне. Руснаците нямаха въздушнопреносими радари, а техните корабни системи имаха ограничен обхват поради кръглата форма на Земята. Лъчът беше точно над главата му и той улавяше неясния му край. Щеше да бъде по-лесно да се прикрият, ако летяха вместо на тридесет на петнадесет метра, но заповедите им забраняваха.
21
Лайнбекър — играч втора линия (ам. футб.) — Б. пр.