Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— „Лайнбекър“, тук „Сентри-Делта“. Разпръснете се и се насочвайте към целта — дойде заповед от АУАКС.
Самолетите А-10 нарушиха плътния си строй с дистанция от по няколко метра и се разпръснаха в строй за атака, при който между самолетите имаше по няколко мили. Заповедите бяха да се разпръснат на разстояние от тридесет мили. За около четири минути. Ричардсън погледна своя електронен часовник. Мисия „Лайнбекър“ се движеше точно навреме. Зад тях „Фантом“ и „Корсар“ от основната ударна група щяха да завият към руснаците само за да привлекат вниманието им. Скоро трябваше да ги види…
Виждаше малки точици на хоризонта — външната стена от ескадрени миноносци „Удалой“ и „Современний“. Офицерът, водещ брифинга, им беше показал силуети и снимки на военните кораби.
Приемникът за заплаха изписука. Лъч от радар за насочване на ракети с обхват X току-що се беше плъзнал по самолета, беше го загубил и сега отново се опитваше да установи контакт. Ричардсън включи своите ЕП (електронно противодействие) системи за заглушаване. Ескадрените миноносци сега бяха само на пет мили. Четиридесет секунди. Останете си слепи, другари, помисли си той.
Започна да прави резки маневри със самолета, като лъкатушеше нагоре, надолу, наляво, надясно, без да следва определен модел. Беше само игра, но нямаше смисъл да улеснява Иван. Ако всичко това беше истинско, неговите Глигани щяха да се стрелкат зад ято от антирадарни ракети и щяха да са придружени от самолетите „Уайлд Уизъл“, които щяха да се опитват да унищожат съветските системи за ракетен контрол. Сега нещата се развиваха много бързо. Един ескадрен миноносец се надигна на екрана точно на пътя на самолета и Ричардсън бутна руля, за да може да се размине безопасно с него на около четвърт миля. Две мили до „Киров“ — осемнадесет секунди.
Радарите на Ричардсън показваха увеличен образ. Екранът се изпълваше от пирамидалната мачта радар на „Киров“. Виждаше мигащите сигнални светлини навсякъде около бойния кръстосвач. Ричардсън зави още надясно. Трябваше да преминат точно на сто метра от кораба, нито повече, нито по-малко. Неговият Глиган щеше да профучи над носа, а другите — над кърмата и по дължината от двете страни на кораба. Не искаше да минава прекалено близо. За всеки случай майорът провери дали системите за контрол на огъня поддържат прицела. Нямаше смисъл да пропуска целта си. По това време при истинска атака той щеше да натисне спусъка и поток метални късове щеше да прониже леката броня на ракетните складове на носа на „Киров“ и ракетите повърхност-въздух и крилатите ракети щяха да избухнат в огромно огнено кълбо, пробивайки надстройките сякаш бяха от хартия.
На петстотин метра пилотът зареди осветителните ракети, които бяха прикрепени към ПНСНИП.
Сега! Той натисна ключа и от самолета излетяха шест мощни магнезиеви осветителни ракети с парашут. След секунди го последваха и останалите три изтребителя от полета „Лайнбекър“. Изведнъж „Киров“ се оказа в огромна рамка от синьо-бяла магнезиева светлина. Ричардсън дръпна лоста назад и влезе в изкачващ се завой зад крайцера. Ярката светлина го заслепи, но той успя да види грациозните линии на цепещия развълнуваното море съветски боен кораб с хората, тичащи като мравки по палубата му.
Ако това беше насериозно, всички вече щяхте да сте мъртви. Схващате ли посланието?
Ричардсън включи радиото си.
— Командир на „Лайнбекър“ вика „Сентри-Делта“ — каза той в ефира. — Робин Худ, повтарям, Робин Худ. Полет „Лайнбекър“, говори командирът, следвайте ме. Прибираме се вкъщи.
— Полет „Лайнбекър“, тук „Сентри-Делта“. Изключително! — отговори контролиращият полета. — Имайте предвид, че два „Форджър“ от „Киев“ са във въздуха, на тридесет мили източно, и се насочват към вас. Ще трябва доста зор да си дадат, за да ви настигнат. Ще ви информираме. Край.
Ричардсън направи няколко бързи сметки. Те вероятно няма да успеят да ги настигнат, а дори и да го направят, дванадесет „Фантома“ от 107-а изтребителна група бяха готови да ги посрещнат.
— По дяволите, командире! — „Лайнбекър“ четири, човекът от селскостопанската, внимателно зае мястото си в строя. — Видяхте ли тези пуйки, които са се насочили към нас? Мамка му, раздрусахме клетката им!