Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— В какво е бил облечен? — попита Смирнов.
— Гумен костюм — отговори Джеймсън. — Слава богу, че момчетата, които са го открили, не са го свалили. Когато го докараха тук, аз го разрязах. Под него имаше риза, панталони, носна кърпа. Вие не носите ли значки?
— Носим — отговори Смирнов. — Как го открихте?
— Според това, което чух, явно е било чист късмет. Патрулиращ хеликоптер от една фрегата го забелязал във водата. Нямали оборудване за спасителна операция на борда и затова отбелязали мястото с воден оцветител и се върнали на кораба си. Един боцман се наел доброволно да се опита да го спаси. Качили на хеликоптера една плаваща платформа и отлетели обратно, а фрегатата се насочила на юг към мястото. Боцманът изритал платформата, скочил след нея… и паднал на нея. Лош късмет. Счупил си и двата крака, но успял да изтегли вашия моряк на платформата. Ескадреният миноносец ги прибрал един час по-късно и веднага с хеликоптер двамата били докарани тук.
— Как е вашият човек?
— Ще се оправи. Левият крак не беше много зле, но десният пищял беше лошо натрошен — продължи Джеймсън. — Ще се оправи за няколко месеца, но няма за може да танцува известно време.
Руснаците си помислиха, че американците нарочно са махнали знака за идентификация от техния човек. А Джеймсън и Тейт подозираха, че мъжът сам е махнал значката си, вероятно с надеждата да дезертира. На врата му имаше червен белег, който показваше, че значката е свалена насилствено.
— Ако е позволено — каза Смирнов, — бих искал да видя вашия човек, за да му благодаря.
— Имате позволението ми, капитане — кимна Тейт. — Би било много мило от ваша страна.
— Трябва да е много смел мъж.
— Моряк, който си върши работата. Вашите хора биха направили същото. — Тейт се замисли дали това наистина беше така. — Ние имаме своите различия, господа, но морето това не го интересува. Морето… то просто се опитва да ни убие, като не прави разлика под какъв флаг плаваме.
Печкин отново гледаше през прозореца в стаята, като се опитваше да си представи лицето на пациента.
— Можем ли да видим дрехите и личните му вещи? — попита той.
— Разбира се, но те няма да ви кажат много. Той е готвач. Това е всичко, което знаем — каза Джеймсън.
— Готвач? — Печкин се обърна.
— Офицерът, който прослуша записа, беше офицер от разузнаването, нали разбирате? Той видя номера на ризата му и каза, че според него той е готвач. — Трицифреният номер показваше, че пациентът е бил от вахтата на левия борд и бойната му задача е била да следи за повреди. Джеймсън се чудеше защо руснаците номерират всичките си хора. За да бъдат сигурни, че няма да дезертират? Забеляза, че главата на Печкин почти опираше в стъклото.
— Доктор Иванов, искате ли да се присъедините към екипа по случая? — попита Тейт.
— Това позволено ли е?
— Да.
— Кога ще бъде изписан? — поинтересува се Печкин. — Кога можем да говорим с него?
— Изписан? — сопна се Джеймсън. — Сър, единственият начин, по който той може да излезе оттук преди по-малко от един месец, е в ковчег. А кога ще дойде в съзнание, можем само да гадаем. Това тук е един много болен човек.
— Но ние трябва да говорим с него! — протестира агентът на КГБ.
Тейт не можеше да не го погледне.
— Господин Печкин, разбирам вашето желание да говорите с вашия човек, но в момента той е мой пациент. Ние няма да правим нищо, повтарям нищо, което може да попречи на процеса на лечение и възстановяване. Получих заповед да долетя тук и да се заема с този случай. Казаха ми, че тези заповеди идват от Белия дом. Добре. Доктор Джеймсън и доктор Иванов ще ми асистират, но аз нося отговорност за този пациент и моята задача е да се уверя, че той ще излезе от тази болница жив и здрав. Всичко останало е второстепенно по значение. Ще ви бъде оказано всякакво съдействие. Но правилата тук ги определям аз. — Тейт направи пауза. Дипломацията не беше нещо, в което той беше вещ. — Вижте, ако искате да стоите тук на смени, добре, съгласен съм. Но трябва да спазвате правилата. А това означава, че се измивате, обличате стерилно облекло и спазвате инструкциите на дежурната сестра. Справедливо ли ви се струва?