Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Внимавайте за „Форджър“ — предупреди ги Ричардсън, хилейки се до уши в своята кислородна маска. Пилоти от втора линия, айде де!
— Нека дойдат — отговори „Лайнбекър“ четири. — Ако някой от тези копеленца се приближи до мен и моите тридесет ракети, това ще е последната грешка в живота му! — Четири беше малко прекалено агресивен за вкуса на Ричардсън, но пък знаеше как да се справя със своя Глиган.
— Полет „Лайнбекър“, тук „Сентри-Делта“. „Форджърите“ се върнаха. Около вас е чисто. Край.
— Прието. Край. Добре. „Лайнбекър“, успокояваме се и се насочваме към дома. Мисля, че изработихме заплатите си за месеца. — Ричардсън погледна, за да се увери, че е на отворена честота. — Дами и господа, говори капитан Бари Приятелски — каза той, използвайки шегата от въздушните линии на Щатите, която беше станала традиционна в 175-а. — Надявам се, че полетът ви е бил приятен и ви благодаря, че летяхте с компанията Африкански глиган.
„Киров“
На „Киров“ адмирал Стралбо изтича от командния информационен център на флагманския мостик, но прекалено късно. Бяха уловили нисколетящите самолети само минута преди да ги видят с очите си. Рамката от осветителни ракети вече беше зад крайцера, като някои още горяха във водата. Той виждаше как моряците на мостика тичат напред-назад.
— Шестдесет до седемдесет секунди, преди да ни атакуват, другарю адмирал, — докладва капитанът на флагманския кораб, — ние следяхме ударната група самолети, която летеше в кръг около нас и тези четири — така мислим, че са четири — се промъкнаха под радарите ни. Но въпреки тяхното заглушаване имахме ракетен прицел върху два от тях.
Стралбо се намръщи. Тяхното представяне съвсем не беше на висота. Ако ударът беше истински, „Киров“ в най-добрия случай щеше да има тежки повреди. Американците с удоволствие ще жертват двойка изтребители за атомен крайцер. Ако всички американски самолети атакуваха така…
— Нахалството на американците е невероятно! — замполитът на кораба изпсува.
— Глупаво беше да ги провокираме — отбеляза кисело Стралбо. — Знаех, че нещо такова ще се случи, но го очаквах от „Кенеди“.
— Това беше грешка, пилотска грешка — отвърна политическият офицер.
— Наистина, Василий. А това не беше грешка! Те току-що ни изпратиха послание, напомняйки ни, че сме на хиляда и петстотин километра от техния бряг без ефективна въздушна защита и че те имат повече от петстотин изтребителя, готови да се спуснат над нас от запад. А междувременно „Кенеди“ като вълк ни дебне от изток. Положението ни не е никак привлекателно.
— Американците няма да бъдат толкова нагли.
— Сигурен ли си в това, другарю политически офицер? Сигурен ли си? Какво ще стане, ако някой от техните пилоти извърши „пилотска грешка“? И потопи някой от нашите ескадрени миноносци? А ако американският президент се свърже директно с Москва, за да се извини, преди още ние да сме успели да докладваме? Те се кълнат, че е било случайност, и обещават да накажат тъпия пилот — тогава какво? Мислиш, че действията на империалистите са толкова лесно предсказуеми в такава близост до собственото им крайбрежие? Аз не мисля така. Според мен те търсят най-малкото оправдание, за да налетят върху нас. Ела в моята кабина. Трябва да обсъдим това.
Двамата мъже тръгнаха към задната част на кораба. Кабината на Стралбо беше спартанска. Единствената украса на стените беше щампа на Ленин, говорещ пред червеноармейци.
— Каква е нашата цел, Василий? — попита Стралбо.
— Да подкрепяме нашите подводници, да им помагаме в търсенето…
— Точно така. Нашата цел е да подкрепяме, а не да провеждаме нападателни операции. Американците не ни искат тук. И аз обективно ги разбирам. С всичките си ракети ние представляваме заплаха за тях.
— Но нашите заповеди са да не ги заплашваме — протестира замполитът. — Защо ни е да нападаме тяхната родина?
— И разбира се, империалистите знаят, че ние сме просто желаещи мир социалисти! Хайде, Василий, те са нашите врагове! Разбира се, че не ни вярват. Разбира се, че искат да ни нападнат и при най-малкия повод. Те вече се намесиха в нашето търсене, преструвайки се, че ни помагат. Те не ни искат тук — и оставяйки се да бъдем провокирани от агресивните им действия, сами падаме в капана им. — Адмиралът погледна надолу към бюрото си. — Е, добре, ние ще променим това. Ще заповядам флотата да спре всяко действие, което по някакъв начин може да се тълкува като агресивно. Ще спрем всички въздушни операции извън нормалното патрулиране. Няма да дразним намиращите се в близост техни флотски единици. Ще използваме само нормални навигационни радари.