Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Риджис! — отново извика Кати-Бри. — Какво правиш тук?
— Видях ви в онзи ужасен Пръстен — обясни полуръстът. — Реших, че може би ще имате нужда от помощ.
— Ха! — обади се Бруенор. — По-скоро са те хвърлили тук, така ли е, Къркорещ корем?
— И аз се радвам да те видя — не му остана длъжен Риджис. — Ала този път грешиш. Дойдох по собствено желание.
И като протегна магическия скиптър, добави:
— За да ви донеса това!
Всъщност, Бруенор искрено се бе зарадвал, че отново вижда полуръста, още преди той да извади скиптъра, и сега на драго сърце призна грешката си, като се поклони толкова ниско, че рижата му брада изчезна в изпаренията, които се кълбяха около моста.
В този миг се появи още един демодан, този път обаче, върху издатинката, на която бе застанал Риджис. Полуръстът вдигна скиптъра.
— За нищо на света не го изпускайте! — примоли се той. — Това е единствената ви възможност да се измъкнете оттук!
После събра цялата си смелост — той също нямаше да има втори шанс — и с всички сили хвърли скиптъра към своите приятели. Бавно, почти като в някакъв кошмарен сън, магическият предмет полетя към трите чифта ръце, протегнати в отчаян опит да го уловят.
Тежкият въздух на мрачната равнина го дърпаше назад и малко преди да достигне моста, скиптърът започна да пропада все по-надолу и по-надолу.
— Не! — изкрещя Бруенор, когато видя как последната им надежда да се измъкнат от Тартар, все повече се отдалечава от тях.
Кати-Бри стисна зъби и без дори да се замисли, откачи тежкия си колан и го пусна на земята, заедно с Таулмарил.
После скочи след скиптъра.
Бруенор се хвърли на моста в отчаян опит да я улови, ала момичето вече бе твърде далеч. Лицето й светна от щастие, когато пръстите й се сключиха върху магическия предмет. Успя да се преобърне и го хвърли към протегнатите ръце на Бруенор, после полетя в бездната с все същото щастливо изражение.
Ла Вал прокара треперещи пръсти по гладката повърхност на огледалото. Образът на четиримата приятели, които бе прокудил в Тартар, изчезна, когато Риджис скочи вътре заедно със скиптъра, ала това бе последното нещо, за което магьосникът се тревожеше сега. Върху огледалната повърхност на Тароския пръстен се бе появила тънка, едва забележима пукнатина и бавно пълзеше към центъра на магическия предмет.
Ла Вал се хвърли към Пук и изтръгна тояжката от ръцете му. Прекалено изненадан, за да направи каквото и да било, пашата дори не се възпротиви, само отстъпи назад, озадачен от необичайното държание на своя магьосник.
Без да губи и миг, Ла Вал изтича до Пръстена.
— Трябва да унищожим магията му! — изкрещя той и стовари тояжката върху огледалната повърхност.
Дървото изпука и се строши, а Ла Вал полетя към отсрещната стена.
— Счупи го! Счупи го! — отчаяно замоли той Пук, а гласът му трепереше от ужас.
— Върни полуръста обратно! — нареди пашата, който все още се тревожеше само за Риджис и статуетката.
— Не разбираш ли! — изкрещя Ла Вал. — Полуръстът взе скиптъра, а вратата не може да бъде затворена от другата страна!
Пук най-сетне започна да разбира опасността, която бе надвиснала над тях, и любопитството, изписано до този момент на лицето му, отстъпи място на нарастваща тревога.
— Скъпи ми Ла Вал — привидно спокойно започна той, — нима искаш да кажеш, че в този момент в покоите ми има отворена врата между Материалната равнина и Тартар?
Ла Вал кимна немощно.
— Счупете го! Счупете го! — изпищя Пук, обръщайки се към евнусите, които стояха наблизо. — Направете каквото ви казва магьосникът! Строшете пъкления предмет на парченца!
Пук вдигна счупената тояжка, на която се подпираше само допреди миг. Сребърната, изкусно изработена тояжка, която бе получил лично от Калимшанския паша.
Слънцето току-що бе изплувало над хоризонта, ала Пук вече усещаше, че денят, който му предстои, не вещае нищо добро.
Треперещ от гняв й болка, Дризт се нахвърли върху демодана. Опитното чудовище пъргаво избегна свирепите удари на магическите ятагани, ала бързо разбра, че не е в състояние да се противопостави на обезумелия от ярост Елф на мрака. Сиянието се заби дълбоко в ръката на звяра, миг по-късно другият ятаган прониза сърцето му. Когато чудовището най-сетне рухна мъртво, Дризт се обърна към приятелите си.
— Аз не… — заекна Риджис. — Тя… аз…
Бруенор и Уолфгар дори не го чуха. Напълно вцепенени от ужас, те отчаяно се взираха в черната бездна под краката си.
— Бягай! — изкрещя Дризт, когато видя един демодан да се насочва към Риджис. — Ние ще те настигнем!