Аз, вещицата

— Dieu — прошепна в косата ми. — Не прави никога повече така.

— Нали каза да не се притеснявам какво правя? Нали затова ме доведе във Франция? — попитах аз, объркана от реакцията му.

— Извинявай — каза той сериозно. — Опитвам се да не ти се бъркам. Но ми е трудно да те гледам как използваш способности, които не разбирам, особено когато и ти не осъзнаваш какво вършиш.

Матю ме остави при конете, като върза юздите им така, че да не се спънат в тях, но да могат да пасат рядката есенна трева. Когато се върна, лицето му бе мрачно.

— Трябва да ти покажа нещо. — Поведе ме към дървото и седнахме под него. Свих внимателно крака, но настрани, за да не забия шпорите в бедрата си. Матю коленичи и приседна върху прасците си.

Бръкна в джоба на бричовете си и извади лист хартия с черни и сиви черти на бял фон. Беше сгъван и разгъван многократно.

Беше ДНК тест.

— Моят ли е?

— Твоят.

— Кога? — Пръстите ми се плъзнаха по чертите на листа.

— Маркъс ми донесе резултатите в „Ню Колидж“. Не исках да ти ги показвам толкова скоро, след като ти припомниха за смъртта на родителите ти. — Той се поколеба. — Правилно ли постъпих, като изчаках?

Кимнах, той изглеждаше облекчен.

— И какво показва тестът? — попитах.

— Не успяхме да разберем всичко — поде той бавно. — Но Маркъс и Мириам откриха в твоята ДНК особености, които сме виждали и преди.

Ситният равен почерк на Мириам се виждаше в левия край на листа, а чертичките, някои оградени с червен маркер, бяха в десния.

— Това пък е генетичният маркер на предсказания — продължи Матю и ми посочи първата оградена чертичка. Пръстът му бавно се плъзна надолу. — Това е за летене. Това тук помага на вещиците да виждат изгубени неща.

Продължи да изброява способностите ми, докато ми се зави свят.

— Това е за говорене с мъртвите, това е промяна на формата, това е телекинеза, това е правене на магии, това са заклинанията, това са проклятията. Освен това имаш гени за четене на мисли, телепатия и емпатия — те са един до друг.

— Не може да е вярно. — Никога не бях чувала вещица да има повече от една-две способности. Матю вече бе изброил цяла дузина.

— Мисля, че тестът е верен, Даяна. Тези способности може и никога да не се проявят, но ти си наследила генетична предразположеност към тях. — Той обърна листа. На обратната страна имаше още червени кръгчета и още бележки от Мириам. — Това са маркерите за стихиите. Земята присъства в генетичния код на почти всички вещици, при някои тя се комбинира или с вода, или с въздух. Ти имаш всичките три стихии, а такова нещо не сме виждали никога. При теб има и огън. Огънят е много, много рядък. — Матю посочи четирите чертички.

— Какви са тези маркери за стихиите? — Краката ми започваха да изтръпват, пръстите ми също.