Аз, вещицата

— Ти и Луиза сте нейни деца.

— Да. Изабо ни създаде и двамата. Но мисля, че не е същото, като да родиш деца.

— Защо завижда на вещиците за способността им да виждат в бъдещето?

— Има нещо общо с прераждането й. Нейният създател не е поискал разрешение от нея. — Лицето му потъмня. — Искал я е за съпруга и просто я е отвлякъл и я превърнал във вампир. Преди имала репутация на ясновидка, а и била достатъчно млада, за да се надява да има деца. Но щом станала вампир, и двете й способности изчезнали. Тя така и не успя да го преодолее и вещиците непрекъснато й припомнят какво е загубила.

— А защо завижда на вещиците, че могат лесно да умрат?

— Защото баща ми й липсва. — Той млъкна и ми стана ясно, че съм го притиснала да говори прекалено много.

Дърветата станаха по-нарядко и Ракаса нетърпеливо вирна уши.

— Давай — каза той примирено и посочи към откритото поле пред нас.

Кобилата се втурна напред при първото докосване на петите ми и захапа повода си. Забави ход, докато се качваше по склона, но когато се озова на най-високата точка, изпръхтя и замята глава, очевидно изпитваше удоволствие, че Дар е в подножието, а тя е на върха. Поведох я да прави осморки, за да не се препъне.

Дар също набра скорост и затича в галоп, черната му опашка се вееше зад него, а копитата му тропаха по земята с невероятна бързина. Затаих дъх и подръпнах юздите на Ракаса, за да я накарам да спре. Значи това било най-важното качество на дестриерите. Ускоряваха от нула до сто километра за отрицателно време, като добре настроена спортна кола. Матю не направи нищо, за да забави коня си, когато се доближи до мен, но Дар сам спря на около метър от нас и леко се наклони от инерцията.

— Фукльо! Не ми даваш да прескоча оградата, а правиш такива демонстрации? — подразних го аз.

— Дар не тича достатъчно напоследък. Точно от това има нужда. — Матю се ухили и потупа коня си по гърба. — Искаш ли да се надбягваме? Ще ви дадем преднина, разбира се — каза той и се поклони учтиво.

— Готово. В каква посока?

Той посочи към самотно дърво на билото и започна да ме следи внимателно кога ще потегля. Беше избрал цел, покрай която можеше да се премине, без да се блъснеш в нищо. Може би Ракаса не бе толкова добра във внезапното спиране като Дар.

Нямаше с какво да изненадам един вампир и беше изключено кобилата ми, колкото и елегантно да се движеше, да надбяга Дар по билото. Въпреки това нямах търпение да пробвам бързината на животното. Наведох се напред и потупах Ракаса по шията. Положих брадичката си за миг върху топлата й кожа и затворих очи.

„Полети“, насърчих я наум.

Тя се втурна напред, сякаш някой я плесна по задницата, а аз се оставих на инстинктите си.