Лавина от убийства

— Имаше и един съвсем младеж, може би студент. Стори ми се, че е от „Чъб“, само че изглеждаше твърде обикновен и безличен, а студентите в „Чъб“ са по-красиви момчета. Седнах между дебелия и надутия, на единия от двата празни стола. Другият беше между пияния и хлапето. Тъкмо се настаних, и някаква жена седна между хлапето и пияния. И тя беше пияна, леко се олюляваше, и явно беше решила да се разправя за нещо с пияния.

Време бе да го прекъсне.

— Кажи ми, Барт, как е възможно след пет месеца да помниш дори най-малките подробности? — попитал Кармайн. Ако не попиташе, някой опитен адвокат на защитата щеше да го стори. Най-добре отсега да научи какво обяснение ще даде Барт.

— Работата ми е да помня дори най-незначителните подробности — отвърна с достойнство Барт, малко обиден. — Кой къде седи, кой с кого не разговаря, кой цвят мрази семейство Масети, кой цвят обичат в семейство Кастелано — грижата за мъртвите е деликатна работа. А на следващия ден не забравям тези подробности. Смъртта сама избира жертвите си, никой не може да е сигурен кога това семейство ще се върне отново при мен.

— Напълно прав си, Барт! Би ли описал тази пияна жена? — помоли Кармайн.

— Разбира се. Много красива, от много по-висока класа в сравнение с четирите на масата. Руса, с късо подстригана коса. Чудесни дрехи, в много бледосиньо. Когато дебелият се опита да се прави на домакин, тя го сряза. Дори не забеляза останалите, защото цялото й внимание беше насочено към пияния. Предполагам, че е бил някой важен човек, защото мъжът от „Чъб“ и младежът се държаха почтително, дори някак страхливо, но очевидно имаха нужда от него. Не, младият не се държеше така. Той беше същият като Нети Марсиано — наострил уши, за да чуе клюките.

— А научи ли някоя? — поинтересува се Кармайн.

— Красавицата и пияният били любовници и току-що се били разделили — тя затова недоволстваше, не че това е най-подходящата дума. — Барт се усмихна с неудобство. — Вече не е необходимо, но цял живот съм говорил с евфемизми. Сега мога да ти кажа направо, Кармайн, че тя беше адски вбесена! Пияният дори не забеляза, беше се отрязал яко. Тя обаче не го разбра.

— Помниш ли за какво си говореха? През всичкото време ли обсъждаха края на връзката си? Споменаха ли някакви имена?

Барт се намръщи.

— Тя спомена, но не ги запомних. Не ми бяха познати. Едно обаче привлече вниманието ми, защото бе име на светица — Филомина, и досега не бях чувал някоя жена да се казва така. Сервитьорите на масата бяха изключително внимателни, най-вероятно заради пияния. Отговорникът им шепнеше нещо и те тичаха да доливат чашите, да почистват масата, да сменят използваните пепелници. Блондинката се напиваше все повече и започна да дрънка разни неща. Странна работа! Плещеше ги едни за Русия, как била стискала ръката на Сталин, как целувала плешивата глава на Хрушчов — и разни такива. Засъска в ухото на пияния, че не знаел какво става вътре в компанията му, че имал враг. Не млъкваше, все съскаше като някоя усойница, злобна и отмъстителна. Той всеки момент щеше да изгуби съзнание, затова реших, че не е чул и дума. Дебелият се опитваше да ги накара да изпият по още едно кафе и тримата сервитьори чакаха в готовност.