Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Когато наближиха кабинета, видя няколко души да стоят прави в приемната. Един от тях подаде глава зад вратата и щом ги съзря, моментално се скри вътре. В стаята настана внезапно раздвижване и след секунда на вратата се появи друг мъж. Вперил поглед в Ръсти и Шери, той сякаш се поколеба за миг, а после пристъпи към тях.
— Вие ли сте доктор Сандърс?
Тонът, с който произнесе „доктор Сандърс“, потвърди опасенията на Ръсти. Грабна Шери за ръката и двамата хукнаха обратно по коридора. От кабинета на Мун тутакси изскочиха още няколко мъже и се затичаха след тях.
Ръсти познаваше сградата добре. Стълбата в дъното на коридора водеше към подземния тунел, свързващ Харт Билдинг директно с Конгреса. Дори агентите на Рот не биха рискували да стрелят в тунел, пълен със сенатори.
Втурнаха се надолу по стъпалата и кацнаха на перона секунди преди трамвайчето да потегли. Избутаха слисания контрольор, качиха се в движение и се метнаха на последната седалка. През стъклото видяха как трима мъже пристигнаха запъхтени на перона. Единият веднага извади портативен радиопредавател, другият взе да разпитва контрольора, а третият заснова напред-назад.
Сред пътниците бяха трима сенатори и самият министър на търговията. Никой не би посмял да спре трамвая по средата на пътя, но на спирката на Конгреса сто на сто ги чакаше солидна група посрещачи.
— Ами сега какво ще правим? — попита Шери.
— Приготви си служебната карта. Надявам се номерът да мине, ако са изпратили местната полиция.
Той погледна отново към бавно отдалечаващия се перон. Агентът с радиостанцията се разправяше с двама полицаи. Колегите му се опитваха да го възпрат, но той така се беше разпенил, че дори блъсна единия полицай в гърдите. Реакцията беше светкавична — полицаите измъкнаха пистолетите си и ги насочиха към служителите от ЦРУ. След това трамваят зави и Ръсти не успя да проследи схватката докрай.
На спирката на Конгреса също се разхождаха полицаи, но никой от тях не им обърна особено внимание. Ръсти и Шери прекосиха перона и се запътиха към асансьора. В момента, в който стъпиха в кабината, видяха как други двама полицаи изскочиха иззад някакъв ъгъл и се затичаха към трамвайчето, после забелязаха асансьора и спряха на място. Единият се хвърли напред, но преди да успее да мушне ръка между плъзгащите се врати, те се затвориха и асансьорът потегли нагоре.
Ръсти знаеше, че вече сигурно алармират за тях охраната от горния етаж, но се успокояваше с това, че описанието едва ли ще е много подробно. А и в кабината имаше още петима мъже и три жени.
— Ще излезем поотделно — прошепна той на Шери. — Лепни се за някой. Ще се срещнем при кулоарите.
На горния етаж шестима полицаи бяха заели позиция около асансьора. Щом вратите се отвориха, те взеха внимателно да оглеждат излизащите пътници — търсеха двойка мъж и жена. Ръсти бе сред първите и никой не го спря. Шери заговори една жена и двете напуснаха кабината заедно, сякаш са стари приятелки. Малко след тях слезе млада семейна двойка и веднага бе заобиколена от полицаите.
Ръсти стигна до охраната на кулоарите, показа служебната си карта на дежурния полицай и попита дали сенатор Мун е готов.
— За какво? — учуди се онзи.
— Изпратен съм специално, за да го придружа до една среща. Той на заседание ли е?
Шери влезе в помещението и застана зад него, но Ръсти с нищо не издаде, че я познава. Дежурният се почеса замислено по главата.
— Почакайте тук, докторе. Ще отида да видя — каза той, като се увери, че картата от ЦРУ е истинска, и закрачи надолу по коридора.
Ръсти даде знак на Шери и двамата тръгнаха по петите му. Полицаят точно влизаше в залата, когато усети, че го следят. Обърна се и ядосано извика:
— Стойте там! Не мърдайте!
После забеляза Шери и явно се обърка.
— Вие пък коя сте, госпожо?
Шери пренебрегна въпроса му и се опита да се промъкне край него. Беше зърнала сенатор Мун в залата.
— Сенатор Мун! Сенатор Мун! — развика се.
Полицаят я сграбчи за ръката и препречи пътя на Ръсти. В това време в коридора зад тях се чуха нечии забързани стъпки и викове: „Спрете ги! Спрете ги!“. Един запотен мъж дотърча и измъкна от сакото си пистолет със заглушител.
— Всички долу! Залегнете! — изрева и приклекна в поза за стрелба. Дулото на пистолета сочеше право към главата на Ръсти.