Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Няма щастлива любов.
Жак седи върху леглото в съседната стая. От радиото върху нощното шкафче се носи за втори път песента „Време за любов“ на Франсоаз Арди. Жак говори високо, за да може Стефани да го чуе въпреки шума на душа.
— Повече никой няма да ти стори зло, Стефани. Никой. Ще си останем тук, двамата. Повече никой няма да застане между нас.
Няма щастлива любов.
С изключение на любовта, която пазим в паметта си.
Стефани плаче и с горещия водопад върху плочите падат още няколко капки. А Жак продължава монолога си.
— Ще видиш, Стефани. Всичко ще се промени. Ще ти намеря друга къща, истинска, къща, която ще ти хареса.
Жак я познава добре. Жак намира винаги нужните думи.
— Плачи, скъпа, плачи, добре правиш, че плачеш… А утре ще отидем във ферма „Отьой“ да си вземем друго куче. Това с Нептун беше нещастен случай. Глупав инцидент, но такива неща се случват на полето. Не се е мъчил. Ще отидем утре, Стефани. Утре всичко ще е по-хубаво…
Душът вече не тече. Стефани е излязла от банята, завита в огромна хавлия с цвят на лавандула. Тя върви в мансардната стая, а от косите й капе вода. Красива е, толкова е красива. Толкова е красива в очите на Жак.
Нима човек може да обича толкова една жена?
Жак става и прегръща жена си, притиска я към себе си и се намокря.
— Тук съм, Стефани, винаги ще бъда до теб, когато понасяш тежки удари.
Тялото на Стефани се сковава за миг, а после се отпуска напълно. А Жак целува жена си по врата и шепти:
— Всичко ще започне отново, красавицата ми. Утре ще идем да си вземем друго кученце. То ще ти помогне да забравиш. Познавам те. Ще имаме ново куче и ще го кръстим…
Мократа хавлия пада на земята. А Жак нежно слага жена си да легне в брачното легло. Гола. Стефани не се съпротивлява.
Разбрала е и вече не се бори. Съдбата е решила вместо нея. Знае, че годините, които ще последват, няма да имат значение. Че ще остарее така, хваната в капан, до един внимателен мъж, когото не обича. А споменът за опита й да избяга ще се изличи с времето, малко по-малко, полека.
Стефани се задоволява да затвори очи. Това е единствената съпротива, на която е способна. А от транзистора звучат последните акорди от песента „Време за любов“ и се примесват с дрезгавите пъшкания на Жак.
Стефани би искала да си запуши ушите.
След кратък радиосигнал жизнерадостният глас на говорителя представя прогнозата за времето през следващия ден. Ще бъде топло, изключително топло за сезона. Честит празник на всички, които носят името Диана. Слънцето ще изгрее в 5 часа и 49 минути, денят се увеличава с още няколко минути. А утре ще е 9 юни 1963 година.
Няма щастлива любов…
С изключение на онази,
която пазим в паметта си.
За цял живот, завинаги.