Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Майк кимна учтиво към Бри. Каквито нежни чувства да е изпитвал някога към нея, явно напълно се бяха изпарили. Koгато той се извърна, тя се втренчи изпитателно в него - нещо, което често правеше през изминалите две седмици. Не се чувстваше добре, задето го използваше. Като се държеше приятелски и се преструваше, че е забравила за миналото, единствено за да й помага, когато се нуждаеше от него, тя се превръщаше в най-противната лицемерка.
От вечерта, когато се бе появил в „Догс енд Молтс“ , Майк бе станал чест гост в малкия им дом. Оказа се, че не е толкова трудно да общува с него по време на вечерите. През по-голямата част от времето той разговаряше с Тоби. Държеше се любезно с нея, но това бе всичко. Повече нямаше извинения, нито споменаване на миналото. Той беше от мъжете, които казваха само веднъж каквото имаха да казват и повече не се повтаряха. Бри дори отиде на разходка заедно с него и Тоби на лодката, след като Луси настоя да наглежда лавката.
За нейна изненада, това се оказа най-хубавият й ден от цялото лято. Тримата се гмуркаха заедно в езерото. Майк беше отличен плувец, а Тоби обичаше да се качва на раменете му и заедно да порят водата. Тя наблюдаваше как се движат раменете на Майк, когато хвърляше Тоби във водата, и изпитваше странна възбуда - все едно беше пиленце в яйце, готово да се излюпи и да пробие първата пукнатина в черупката. По-късно същия ден, докато лодката се поклащаше на котвата и тримата омитаха вредната, но вкусна храна, Бри с труд сдържа сълзите си, когато Тоби й напомни да се намаже с още слънцезащитен крем.
Пастор Милър се изправи и поздрави енориашите. Бри и Тоби вече не се нуждаеха от специално представяне, но Майк беше новодошъл.
- Бог ни благослови, че днес те доведе при нас, Майк - каза пастор Милър. - Всички си спомняме колко много ни помогна да купим новия орган.
Вкупом богомолците произнесоха радостно „Амин“.
- Това е най-малкото, което можех да направя след всички ваши гощавки - отвърна непринудено Майк, без следа от неудобството, което изпитваше Бри при първото си посещение в църквата. - Най-добрата църковна храна на острова.
Всички дружески закимаха. Имаше ли поне един, който да не го харесва?
Пастор Сандърс стана и прочете приветствената молитва. Продуктите й се предлагаха в магазина му само от две седмици, но лосионите и медът се продаваха доста бързо и той бе поръчал още - малка поръчка, защото наближаваше Денят на труда, но все пак беше поръчка.
За неин лош късмет, днешната му проповед беше за прошката, което й напомни за Майк.
- Аз съм вярващ - бе казал той. - Вярвам в греха, вярвам в покаянието. Опитах се всячески да изкупя вината си, но това не промени нищо.
- И няма да промени - бе отвърнала тя.
Сега, седнала в това свято място, Бри вече не изпитваше толкова непоколебима увереност в правотата си.
Когато службата свърши, Тоби се залепи за Майк, който омайваше тълпата, както в епископалната църква. Той познаваше всички и всички го познаваха. Представи я на енориашите, с които още не се познаваше, включително и на един от агентите по недвижими имоти, който работеше за него, и на неколцина бивши клиенти.
Накрая дойде време да тръгват и тримата излязоха под палещите лъчи на късното следобедно слънце.
- Може ли да взема Тоби със себе си, за да му покажа новото си куче? - попита Майк, за пореден път забравил молбата й да не й задава подобни въпроси в присъствието на Тоби.
Тоби тутакси грейна. Изоставеното малко кученце бе честа тема на разговорите помежду им. Тоби ревностно се опитваше да убеди Майк да не го дава в приюта на острова. И накрая бе победил.
- Ти трябва също да дойдеш с нас, Бри - заяви той, преди тя да даде съгласието си момчето да отиде. - Нали може, Майк?
Бри подръпна обицата на ухото си, без да поглежда към Майк.
- Аз трябва... да се прибера, за да сменя Луси.
- Луси вече каза, че може цялата сутрин да наглежда лавката - заинати се Тоби.
Отново излизаше, че тя разваля всичко. Дойде й до гуша.
- Прав си. Ще се радвам да видя кученцето.
Тоби се ухили и хукна към тротоара.
- Аз ще пътувам с Майк.
Майк се взря в нея. Беше надянал слънчевите очила, така че тя не виждаше очите му.
- Не е нужно да идваш с нас.
- Знам. - Не можеше да се насили да каже, че й се иска да отиде. - Но Тоби го иска, затова ще дойда.
Майк кимна кратко и побърза да настигне Тоби, оставяйки я да ги последва с колата си.