Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Хейуърд бавно се обърна въпреки волята си.
— Джун е била привлекателна жена. И изглежда, че е имала дългогодишна връзка със Слейд.
— А, ето че се сещате! – сопна се Хейуърд. – Не е било самоубийство. Съпругът й я е убил и е офейкал.
— Има два факта срещу това предположение. Първият е предсмъртното писмо.
— Заставил я е насила да го напише.
— Както знаете, няма признаци на напрежение в почерка. А и има и нещо друго. Не много преди нейното самоубийство, Джун Броуди била диагностицирана за особено скоротечна форма на амиотрофична латерална склероза: болестта на Лу Гериг. Това така или иначе би я убило доста бързо.
Хейуърд помисли.
— Болестта би могла да е в полза на хипотеза за самоубийство.
— Убийство – промърмори Пендъргаст. – Самоубийство. Може би не е нито едното, нито другото.
Хейуърд игнорира типичния коментар в стил „Пендъргаст“.
— Частният ви детектив, Хъдсън, беше убит, докато разследва Броуди. По всяка вероятност това означава, че който и да стои зад всичко това, не ни иска по следите й. Което прави Джун Броуди личност от ключово значение за нас.
Пендъргаст кимна.
— Наистина.
— Какво друго знаете за нея?
— Произходът й не се отличава с нищо особено. Семейство Броуди са били навремето доста богати – петролни пари, – но през 1960-та година петролът свършва и за тях настъпват трудни времена. Джун израства в недоимък, учи в местния общински колеж, завършва като медицинска сестра, но практикува специалността си само няколко години. Може би професията не й е подхождала или просто е искала по-висока заплата като лична секретарка на директор. Във всеки случай приема работата в „Лонджитюд“, където работи през остатъка от живота си. Омъжва се за гаджето си от гимназията, но, изглежда, скоро открива по-интересен обект в лицето на Чарлс Слейд.
— А съпругът?
— Или не е знаел, или се е помирил. – Пендъргаст измъкна кафявата папка от сакото си и й я подаде. – А сега, моля ви, погледнете това.
Тя я отвори и намери няколко пожълтели вестникарски изрезки, пъхнати в найлонови джобове, заедно с една карта.
— Какво е това?
— Току-що казахте, че Джун Броуди е от ключова важност. И аз съм съгласен. Но си мисля, че тук по-скоро има нещо друго от ключова важност – географията.
— География?
— Блатото Блек Брейк, за да съм по-точен. – Пендъргаст кимна към изрезките.
Тя ги прелисти бързо. Бяха предимно местни вестникарски истории за легенди и суеверия около Блек Брейк: за загадъчни светлини нощем, за един водолаз, който изчезнал, истории за заровени съкровища и призраци. Беше чувала много подобни слухове като по-малка. Блатото, едно от най-големите в Юга, беше известно с лошата си слава.
— Помислете – каза Пендъргаст, прокарвайки пръст по картата. – От едната страна на Блек Брейк имате „Лонджитюд Фармасютикълс“. От другата – Сънфлауър и къщата на семейство Дуейн. Имате семейство Броуди, които живеят извън Малфурш, малък град на езерото в източния край на блатата.
— И?
Пендъргаст потупа леко папката.
— И точно тук, посред Блек Брейк, имате Спениш Айлънд.
— Какво е това?
— Семейство Броуди притежават ловен лагер в средата на Блек Брейк, наречен Спениш Айлънд. Без съмнение става дума за остров в смисъла на делта на река: район от по-висока, по-гъста тиня. Самият лагер е бил построен върху колони и креозотни пилони. Фалирал през 1970-та. Лагерът бил затворен и никога не го отворили отново.
Хейуърд го погледна.
— Следователно?
— Вижте тези истории. Всичките са взети от местни вестници в малките градчета, граничещи с блатото: Сънфлауър, Ита Бена и особено Малфурш. За пръв път забелязах тези истории, когато преглеждах вестникарските архиви на Сънфлауър, но тогава не си помислих нищо. Ако проследите по картата тези истории, обаче, ще откриете, че те всички са странно ориентирани към едно и също място – Спениш Айлънд, в самото сърце на блатото.
— Но… но това са само легенди. Колоритни легенди.
— Където има дим, има и огън.
Тя затвори папката и му я върна.
— Това не е полицейска работа; това е игра на предположения. Нямате и един категоричен факт, който да сочи Спениш Айлънд като място, което представлява интерес в този случай.
Лек проблясък се появи в очите на Пендъргаст.