Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Току-що говорих с Кларънс. Той смята, че трябва да си сътрудничим. — Гласът на Харди отекваше в празното и кухо пространство. — Можех да му кажа, че за танго са нужни двама, но не го направих.
— Много благородно от твоя страна.
— Чудех се обаче защо твоите инспектори така и не са проверили кой е бил близо до интензивното, когато Маркъм е умрял. Дали не си им казал, че Кенсинг вече го е направил и няма нужда те да се занимават с това?
Глицки извърна лице към него.
— За какво говориш?
— Говоря за Брако и за другия, неговия партньор. За това какво са правили през тази седмица.
Глицки скръсти ръце на гърдите си и поклати глава. Харди прие липсата на отклик като вид отговор.
— Защото ми е трудно да разбера причината, поради която не са разпитвали в болницата, където Маркъм е умрял. Не ти ли се струва странно това? Това изглежда логичното място, където да се разпитват свидетели, не мислиш ли?
— Какво искаш да кажеш?
— Убеден съм, че си им казал да отидат там. Това е първото място, където би ги пратил да разследват.
— Точно така. Наистина това е едно от първите места, където отидохме. И пак те питам, какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че в пълните доказателствени материали, които ти уж ми предостави, нямаше и следа от това. Уговорката беше да получа всичко, което имаш и ти, спомняш ли си?
— Получи го — отговори Глицки.
— Не получих нищо за никого в болницата. А сега ми казваш, че твоите хора са били там. Това според теб на какво се дължи?
Глицки като че ли се позамисли върху това за секунда-две. После хвърли поглед към Харди.
— Може би дешифровките не са били разпечатани.
— Може и така да е. Тогава къде са недешифрираните ленти, понеже имам и няколко такива? — Но Харди беше практикувал наказателно право достатъчно дълго, за да знае някои от триковете, използвани от полицията, за да се подобрят шансовете за успех на обвинението. — А може би — натърти той, — може би си им дал указания да забравят да пуснат касетофона.
Това бе популярна и често използвана техника, чието прилагане бе почти невъзможно да се докаже.
— Помислих си — продължи Харди, — че след като си сметнал, че не играя честно, може да си решил и ти да сториш същото.
Глицки сви устни. Белегът му изпъкна. Харди знаеше, че го засяга много дълбоко, но трябваше да намери начин да стигне до него.
— Като резултат от това ми трябваха четири дни, за да открия сам онова, което ти вече знаеше — продължи Харди.
— И какво е то?
— Че има още няколко души с възможност, а може би дори и мотив да убият Маркъм.
Но Глицки не отстъпваше.
— Ако не си могъл да го установиш, това е твой проблем. Моите инспектори отидоха и разпитваха. Имат пълна хронология за целия ден, от приемането на Маркъм до… — Изведнъж Глицки спря, хвърли бърз поглед към Харди, после се взря в някаква неопределена точка. Ноздрите му се разшириха и устните му се стегнаха.
— Какво? — попита Харди.
Изражението на Глицки неочаквано се промени. Нещо, което си спомни, го накара да си поеме бързо дъх и после изражението му стана още по-строго.
Харди изчака за миг.
— Слушам те — добави той и продължи да чака.
Най-накрая, излъчвайки възмущение и смут, лейтенантът започна да поклаща бавно глава от едната на другата страна.
— Забравиха да направят запис. Това са Брако и Фиск, нали знаеш. Първият им случай. Просто не са спазили правилата и…
Той спря отново, осъзнавайки, че е безнадеждно да се опитва да обяснява повече. Никой, най-малкото Харди, би му повярвал, а при тия обстоятелства разбираше, че и никой не би имал основание да го стори.
Първата реакция на Харди беше такава, каквато Ейб очакваше.
— Бих нарекъл това „обслужване на собствени интереси“ или поне така изглежда — отговори остро той. — Колко удобно, че точно сега, в момента, когато те притискам за това, обяснението ти изплува. И същевременно толкова удобно.
Сарказмът му бе доста очевиден.
— Обаче има едно нещо. — Харди направи крачка към вратата на съдебната зала, погледна приятеля си в очите и заговори най-искрено. — Работата е там, че те познавам, Ейб. Познавам те и ти имам пълно доверие. Щом ми казваш, че така се е случило, значи така се е случило. Край на темата.
— Точно така се случи.
Глицки нямаше сили да го погледне.
— Добре. В такъв случай може би някой ще напише един доклад за това, което са установили, за да мога и аз да бъда в течение. — Харди бутна вратата, но после се спря и се обърна, преди да е прекрачил навън. — А, моите поздравления. Трея се обади и каза на Франи.