Отсенки от себе си

Той пренебрегна заповедта, излезе от мъглата и приближи мъжете.

— Пазачите са ви помолили за помощ, предполагам?

Двамата констабли го изгледаха, след което отдадоха чест колебливо. Репутацията му им беше известна, макар че тези констабли бяха от силите на реда в Първи октант. Не беше посещавал често техния участък, но кой друг се разхождаше в нощта в мъглопелерина и рязана пушка на бедрото?

— Тревожат се за мародери — каза единият, възнисък мъж с къса брадичка около устата. — Ъъ, сър.

— Мъдро — каза Уакс, като ги подмина и влезе в мавзолея.

— Ъъ, сър? — повика другият. — Казаха да не пускаме… Сър?

Уакс затвори след себе си вратата, докато двамата констабли

подхващаха спор дали да го спрат, или не. Той огледа откритото фоайе и стенописите му с Основателите. Хамънд, лорд Мъглороден, Лейди Истина, както и прародителя на Уакс, лорд Едгард Ладриан. Пълен и самодоволен, той държеше чаша вино. Винаги му беше изглеждал като човек, когото Уакс би ударил по носа. От онзи тип, който трябваше да е виновен в нещо.

Уакс игнорира изложените реликви от Света на Саждите и не влезе в камерата, където лежаха тленните останки на Издигащия се воин и нейния съпруг, макар че вдигна пистолет и завъртя барабана му към тях за поздрав. Традиция от Дивите земи в знак на уважение към падналите.

— Какво е това? — една жена с уморени очи излезе от вратата наблизо, която очевидно водеше към малък апартамент за пазачите. — Влизането е забранено!

— Рутинна инспекция — каза Уакс, без да погледне.

— Рутинна? В средата на нощта?

— Искали сте подкрепления от констабли — посочи Уакс. — Процедурите изискват, когато искате охрана от участъка, да направим инспекция, за да потвърдим, че не укривате контрабанда.

— Контрабанда? — попита жената. — Това е Гробницата на Основателя!

— Просто си върша работата — каза Уакс. — Ако искате, можете да отнесете оплакването до началниците ми навън.

Тя хукна към входната врата, а Уакс достигна малко помещение без украса от реликви и табелки. Единственото тук беше една дупка в пода.

Яма, оградена с парапет, за да предпазва любопитните деца от падане. Имаше стълба, но Уакс пусна гилза, скочи и прелетя за кратко, преди да се забави и да стъпи на тъмния, лъскав каменен под на дъното.

От тавана висяха няколко лампи като стичаща се меласа. Той Тласна един ключ наблизо, с което накара светлините да премигнат и да осветят огромната каверна. Като младеж беше посещавал това място; всеки учител водеше тук учениците си и доколкото знаеше, практиката беше обичайна и в обществените училища. Сега усещането бе различно, да стоиш съвсем сам в обширната камера с нисък таван. Наоколо нямаше дърдорещи туристи, които да нарушават спокойствието и да прогонват виденията на отминалото. Чуваше по-добре и водата, която шурти в далечината, където течеше реката. Говореше се, че части от пещерите са се наводнили. Съвсем смътно си спомняше обясненията по време на обиколките защо други части са останали сухи.