Отсенки от себе си

— В последно време това не е често срещано в града — отбеляза Арадел. — Хоби?

— Може да се каже — каза тя и се изчерви при спомена за момичешкото си увлечение по Дивите земи, блюстителите на реда и разказите за Аломантът Джак. Докато нейните приятелки — е, познати — получаваха нови палта за рождените дни, тя умоляваше за шлифер и шапка като на обитател на Дивите земи.

Пълна глупост, разбира се. Напълно го беше преживяла.

— Какво искаше да ми кажеш? — повика Арадел.

— Може ли за момент да забавим?

Той кимна и се подчини, след което двата коня намалиха до относително бърза крачка. Мараси отвори чантата си, която бе метнала на рамо, и подаде писмата на Арадел. Не осъзнаваше колко нетърпелива е била да ги предаде на някой друг, за да не може отговорността да лежи изцяло върху нея.

Арадел ги взе.

— Какво е това? — попита тихо.

— Помните ли, че ми казахте да разгледам из имението на губернатора, ако ми се удаде възможност?

— Помня, че ти казах… изключително предпазливо… да си държиш очите отворени, лейтенант.

— Така и направих, сър. Ръцете ми също бяха отворени. В случай че нещо уличаващо случайно попадне в тях.

— Хармонийо. Какво откри.

— Писма — каза Мараси — от Инейт до различни дами и лордове из града, в които писма се уреждат покупки на политически услуги и избягване на неудобни за тях закони. Сър, в писмата има бележки, нанесени от собствената му ръка, и всичко отговаря на записките ми около подозрителните събития по време на мандата му като губернатор. Докато пътувах, за да ви донеса нареждането, ги прегледах подробно и съм убедена, че е също толкова корумпиран, колкото беше брат му.

Арадел не издаде по никакъв външен начин изненадата или гнева си. Продължи да язди мълчаливо, стиснал писмата, с вперени напред очи.

— Сър? — обади се най-накрая Мараси.

— Поставяш ме в трудно положение, лейтенант.

— Сър, бих казала, че губернаторът, а не аз, ви поставя в това положение.

— Колко законно беше сдобиването ти с тези писма?

— Това зависи — отговори Мараси — от начина, по който съдът ще разтълкува пълномощията ви да разследвате в случай на оправдани подозрения по закононарушение, и дали сте имали основания да упълномощите мен да предприема нещо.

— С други думи си ги откраднала.

— Да, сър.

Арадел ги прибра.

— Което не означава, че не трябва да го защитавате, сър — предложи мнението си Мараси. — Докато вината му не се докаже в съда, все още е законният водач на града. Не сме в Дивите земи, където просто така можем да отидем при някой и да го застреляме, а след това да даваме обяснения.

— Самият факт, че според теб е уместно да го посочиш — каза Арадел, — означава, че прекарваш прекалено много време в компанията на твоя приятел Монетомет, Колмс. Не обмислям как да избегна задълженията си. Просто мисля за всички тези хора и бунтовните им настроения. А са прави да се бунтуват. Системата ги обира. Гибел… от нас се очаква да сме по-добри от това. Какво би казал лорд Мъглороден, ако ни видеше сега?