Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
— Назначава ме за лорд старши констабъл — каза Арадел. — Но… поквара, не съм никакъв лорд. — Погледна към Реди и останалите си лейтенанти.
— Може би — обади се Реди — нареждането означава и титла, сър.
— Губернаторът не може просто така да връчва благороднически титли — каза Мараси. — Такива титли могат да бъдат одобрявани на съвет при кворум от представители на главните домове в града — прехапа устни веднага щом го произнесе. Не искаше да възразява.
Очевидно Арадел нямаше нищо против. Той сгъна внимателно нареждането и го пъхна в джоба на сакото си. Беше се присъединила към него, докато Арадел сформираше значителна полицейска сила в щаба си в подготовка за овладяване на размирниците и биене на констабълските камбани, за да знаят живеещите наблизо хора, че поне някой патрулира из улиците през тази нощ. Из мъглите се носеха призрачни звуци. Далечни викове. Дрънчене. Писъци. Сякаш ги заобикаляше самият ад, забулен в мрак и изпарения.
— Сър — заяви тя. — Губернаторът каза, че иска от вас две неща. Първо, да изпратите полицейски части, които силом да потушат бунтовете из града. Второ, да изпратите по-малка част, която да го охранява, докато прави обръщение пред хората при имението му. Там не трябва да разгонвате протестиращите, но на други места из града… сър, съветът му е действате с твърда ръка. Много твърда.
— Покварените му идиоти го заслужават — каза лейтенант Мерелийн, жена с къса руса коса.
— Не е нужно да ставаме кръвожадни, лейтенант — каза Арадел. — Доколкото си спомням, проклинаше със същата жар и семейство Хейстинг.
— Това не означава, че опожарявам града — отвърна Мерелийн. — Това, че в благородническите домове живеят негодници, не означава, че и ние сме такива. Сър.
— Е, имението изглежда добър център за операции — рече Арадел. — Чип, вие с куриерите изтичайте до останалите констабъл-генерали и ги помолете да се срещнат с мен в имението на губернатора заедно с офицерите си. Ще координираме блокадата на града оттам. Всички останали: бегом според нареждането. Щом Негова светлост иска да говори пред хората, аз искам една хубава, дебела бариера от полицаи между него и подопечните му, разбрано?
Групата се хвърли към действие. Биячите на камбани застанаха начело, а куриерите се пръснаха — един дори литна в небето; Чип беше от Металометите. Останалите констабли започнаха да маршируват. Неравно — не бяха войници, — но не по-малко решително.
— Сър — каза Мараси, като приближи бързо Арадел, — има още нещо, което трябва да ви кажа, стига да разполагате с минутка.
— Колко е важно? — попита Арадел, като спря до отминаващата група.
— Много.
Зад тях Реди се покашля:
— Може би е най-добре да го обсъдите по пътя за имението, сър. Ако губернаторът наистина планира да направи обръщение към тълпата…
— Да — съгласи се Арадел. — Инейт внезапно ме назначи за лорд старши констабъл; това незабавно би следвало да ме разтревожи какви ли други импулсивни решения смята да вземе тази нощ. Да приключваме в движение, Колмс. Реди, доведи останалите констабли, колкото е възможно по-организирано. Ще ви чакам в имението.
Мараси кимна. Така или иначе искаше да обсъдят въпрос, който беше най-добре да се разисква в уединението на каретата.
Само дето…
Идиот, помисли си тя, щом Арадел изтича до няколко коня в констабълската конюшня и взе от един ефрейтор подадените му юзди. Каретата, за която Мараси си мислеше, се отдалечи, вероятно натоварена с екипировка. Реди й се ухили самодоволно.
Тя въздъхна. А толкова искаше да запази достойнство през тази нощ. Е, както и да е. Тя се приближи и също взе подадените й юзди.
Арадел вече беше на седлото. Той и хвърли поглед, след което вдигна ръка към главата си:
— О, разбира се. Не помислих…
Мараси се метна на седлото, като набра пола между краката си и седна върху нея, с което щедро изложи на показ крак.
— Сега ми хрумва, сър — заяви тя, — че дамските униформи за констабли могат да бъдат и по-практични.
— Ще си го… отбележим, лейтенант Колмс — той погледна към отдалечаващата се карета. — Ако искаш да…
— Сър — каза Мараси, — струва ми се, че градът гори. Може би е най-добре да обсъдим дамското благоприличие в по-подходящ момент?
— Разбира се — той кимна и двамата потеглиха сред звука от чаткащи копита, следвани от двама ефрейтори с пушки и саби, също на коне.
Четирите коня бързо изпревариха по-голямата група от констабли и дори каретата, щом навлязоха през мъглите.
Мараси беше благодарна за спусналия се мрак, защото прикриваше силното и изчервяване. В замяна на това се чувстваше възнаградена от спомена за смаяното изражение на Реди, останал напълно шокиран от стореното от нея.