Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
Тя му отвърна със специалното си смръщване, онова само за него. По това разбираше, че я е грижа. Както и от това, че когато стреляше по него, обикновено се прицелваше в места, където не боли много.
— Тя е с мен — каза Уейн, като приближаваше тичешком.
— Друг път съм с теб — каза Ранет, но му позволи да я отведе настрани от иконома.
— А после човек се чуди — каза зад тях икономът — как животът на Негова светлост може да е под заплаха, след като пускаме всеки плъх от Дивите земи в града да се шляе наоколо.
Млъкна рязко, щом Ранет се завъртя с изваден пистолет. Уейн я улови навреме за ръката, за да предотврати произвеждането на изстрел.
— Плъх от Дивите земи? — промърмори тя.
— Кога за последно се изкъпа? — попита Уейн. После се присви. — Просто… нали разбираш, от любопитство.
— Оръжията не се интересуват дали намирисвам, Уейн. Имам си работа за вършене. И не ми харесва да ми заповядват какво да правя — тя изръси една малка платнена кесия в лявата си ръка. Зад нея икономът пребледня напълно.
Уейн я накара да влязат във всекидневната. Не намирисваше, въпреки казаното от нея — миришеше на смазка и барут. Хубав мирис. Мирисът на Ранет.
— Какво е това? — попита той, като грабна кесията, веднага щом се скриха от погледа на иконома.
— Нещо, което Уакс е помолил да направя — обясни тя. — Кого са убили там? — Ранет посочи към все още отворената тайна врата към паник стаята.
Убийствата винаги привличаха вниманието й, дори и само защото искаше да види телата и да отсъди колко добре куршумите са пронизали плътта.
Уейн изхлузи в дланта си малък метален предмет от кесията.
Патрон.
Ръката му се разтрепери.
— О, в името на Хармония — каза Ранет, като взе бързо патрона от ръката му, преди да е успял да го изпусне. — Не е оръжие, идиот такъв.
— Но е част от такова — рече Уейн, като пъхна ръка в джоба си и опита да овладее дъха си. Можеше да държи патрон. Често го правеше за Уакс. Треперенето му спираше. Нещо в този патрон обаче изглеждаше странно.
— Значи ако ти дам дървена треска и ти кажа, че някога е била част от приклад, пак ще изпаднеш в ужас?
— Де да зная — каза Уейн. — Според теб разбирам ли как работи мозъкът ми?
— Бих казала, че в това изказване има една неистина — каза Ранет. — Може би две. — Тя върна патрона в кесията. — Уакс тук ли е?
— Не. Запиля се по дедукции.
— Тогава ти трябва да го вземеш — каза тя и му подаде кесията. — В бележката му се настояваше, че е важно. Половин заряд, точно както искаше, остър връх, отлят така, че да не се разпада на парчета.
Можеше да държи в себе си патрона. Взе кесията и незабавно я мушна под шлифера си. Видя ли?
— Е, ами… Искаш ли да пийнем по нещо? — попита Уейн. — Сещаш се, когато градът е в безопасност. Или пък преди да е в безопасност? Нямам нищо против кръчмата да е малко позапалена, докато пийваме.
— Известно ти е, че по-скоро бих се застреляла, Уейн — каза с въздишка тя. — А Мисра ще ме застреля, ако… по някаква случайност… идеята въобще изобщо ми хрумне.
Уейн се намръщи. Това дори не се доближаваше до обичайната язвителност от нейна страна.
— Какво има? — попита той.
Тя поклати глава, като хвърли глава обратно към изхода:
— Положението там е лошо, Уейн. Хората все още са из улиците, събират се заедно, крещят. И в Дивите земи съм виждала такива тълпи. Обикновено точно преди някой да увисне на въжето, с или без помощта на закона. В онези градове живееха по 500 човека. Какво ще стане, когато пет милиона души започнат да се държат като тях?
— Вероятно ще се върне Светът от Сажди — каза Уейн. — Какъв по-добър момент да обявиш дълго несподелената си любов към красавец, който няма нищо против, ако понамирисваш на вътрешността на бъчва със сяра?
Тя отново го изгледа кръвнишки. Той се ухили. Но след това тя не го застреля. Дори не го цапардоса. Проклятие. Лоша работа.
— Започнали са да се събират навън — каза отсъстващо Ранет. — Скандират по адрес на губернатора.
— Трябва да проверя какво става — заяви Уейн. Ако губернаторът не възнамеряваше да му позволи да го наблюдава изкъсо, може би щеше да успее да научи нещо за плановете на Кървящата от самата тълпа. — Връщай се в дома си, заключи вратите и дръж оръжието си наблизо.
Фактът, че тя не възрази ни най-малко, беше знаменателен. Ранет закрачи към вратата и изчезна в мъглата навън.
Капитан Арадел оглеждаше нареждането на губернатора, все едно държеше в ръцете си последната воля и завещание на любим член на семейството: уважително и с очевидно неудобство.