Отсенки от себе си

Уакс огледа страниците. През една беше издраскано Свобода. Ще ти дам свобода, независимо дали, казваше се на друга в половинчата мисъл.

— А тя каква беше? — попита Уакс. — Коя е тя, Пазителю?

— Трудно е да се каже — отговори ТенСуун. — Паалм беше любимката кандра на Лорд-Владетеля. Робиня на волята му и на договора, който сключихме с него. Тя не обърна внимание на събитията, които съпътстваха края на Света на Саждите; изчезна, не се върна в Родната земя. Допусках, че е мъртва, докато не се появи сред оцелелите. Дори и тогава странеше от нас, макар че, като всички, служеше на Хармония. Докато… нищо. Отсъствие.

— Свобода — произнесе Уакс и почука по страницата. — Каза същото и на мен. Какво значи?

— Не зная — каза ТенСуун и в сравнение с преди гласът още по-силно наподобяваше на ръмжене. — Тя предаде всичко, което сме. Но пък и аз сторих същото. Така че може би сме заедно във всичко това, двамата с нея. Две от най-старите чудовища, останали на тази планета, след като сега мнозина от Вторите са предпочели бягството и са отнели живота си.

— Свобода — прошепна Уакс. — Някой друг ни движи… Остави бележка за мен в имението на губернатора. Отърва политик от езика му, за да преустанови лъжите му. Уби свещеник, като избоде очите му, за да го накара да спре да гледа. Да вижда. Кого? Какво?

Тя бе живяла като кандрата на Лорд-Владетеля, подскачала и танцувала според прищевките му. А после… слуга на Хармония? Живееше с гласа в главата си и през цялото време е знаела, че ще овладее свободата. Какво ли би било чувството?

Би ли те накарало да извадиш един от клиновете си? Дали не би направил опит да отнесеш тази свобода на всички? Подведен, в собствената си лудост, сигурен, че светът се нуждае от спасение?

Уакс се изправи бавно.

— Всичко е заради Хармония.

— Блюстителю?

— Опитва се да свали Самия Бог.

— Това е лудост.

— Да — каза Уакс, като се обръщаше към кандрата. — Така е — той започна да крачи напред-назад из малкото помещение. — Разговаряй с Хармония, за да научиш нещо, което искам да знам. Първия път Кървящата напуснала ли е, защото Хармония е опитал да поеме контрола върху нея? Това ли е дало началото?

Моментно мълчание.

— Да — отговори ТенСуун. — Хармония казва, че не е опитвал да я контролира директно. Но я е притиснал силно да извърши нещо, което не е искала да направи.

— Тя не спира да настоява на тази своя идея, че всички хора са контролирани — Хармонийо… да не би тя да е била Тан Проклетия? Да не би да е носила тялото му още тогава? Била ли е там, когато застрелях Ле си? — Вижда всички като марионетки на Хармония… в очите й политиците са неговата уста. Поради тази причина иска да свали правителството. Религията? Тя е очите на Хармония, за да следи хората. Бори се с това, като създава размирици между религиозните секти.

— Да… — каза ТенСуун. — В известен смисъл може да се схваща като продължение на Първия договор. Служи на Лорд-Владетеля. Повали силата, която с много труд той е победил. Хармония е част от това.