Ключът на Соломон

— Скоро ще си тръгнем каза историкът. — Но първо трябва отидем на едно място, където…

— Искам да тръгна сега! — прекъсна го Мария Флор, повишавайки глас. — Веднага!

Този категоричен и ядосан тон изненада Томаш, но той бързо разбра — нервите й бяха опънати и никой не можеше да я съди за това след всичко, през което бе преминала.

— Добре, но нека първо да минем през Джорджтаунския университет, ще те оставя в кампуса, а Жорже със сигурност ще…

— Искам веднага да отпътувам за Португалия — отсече тя с решителен и нетърпящ възражение тон. — Тази вечер.

Тези думи накараха Томаш да се поколебае. Мария Флор бе по-разстроена, отколкото смяташе, и искаше невъзможното.

Той отвори уста, за да й обясни и да й докаже, че не мисли разумно. Сега бе късно, можеше да я качи на самолета чак на следващия ден, но размисли и реши, че е по-добре тя да замине от Съединените щати възможно най-скоро, тъй като задачата му криеше много опасности и всъщност тя дори не трябваше да идва. Помисли малко и се сети, че полетите до Европа обикновено са през нощта.

Погледна часовника си.

— Сега е десет вечерта — отбеляза той. Хвърли въпросителен поглед към Питър. — Дали още има полети до Лисабон?

Анализаторът от ЦРУ отиде до бюрото и включи компютъра.

— Има само един начин да разберем — каза той, докато образът на екрана се раздвижваше. — Ще проверим в интернет.

Изчакаха малко, докато компютърът заработи и установи връзка. Питър намери сайт за полети и въведе заминаване от Вашингтон и пристигане в Лисабон. Системата започна да търси и след пет секунди се появи списък с полети между двете столици.

— Вече няма директна връзка от Вашингтон каза Томаш.

— Трябва да летиш до Ню Йорк и да се прекачиш, но ще пристигнеш късно. — Той постави пръст върху един ред от списъка.

— Има и полет до Лондон в полунощ. — Кликна върху реда и информацията за полета изпълни екрана. — Кацаш на "Хийтроу" утре рано и в десет сутринта можеш да хванеш връзка за Лисабон. — Той се обърна към приятелката си. — Купуваме ли го?

— Да.

Томаш даде номера на кредитната си карта и кода за сигурност и Питър извърши плащането. След няколко минути авиокомпанията ги информира, че билетът е изпратен на електронната поща, която бе дадена при резервацията.

— По дяволите! — изруга американецът, като прочете съобщението. — Бях забравил, че принтерът ми е развален.

— Тогава как ще разпечатаме билета?

Вместо отговор Питър влезе в имейла си и отвори писмото, изпратено от авиокомпанията. След това извади бележник от едно чекмедже и записа данните от билета в прикачения файл.

— Всичко е наред — отвърна той, докато записваше. — Тя ще има номера на резервацията. Служителят на гишето за чекиране ще провери номера в системата и ще й издаде бордна карта. — Той се усмихна окуражаващо. — Няма проблеми.