Галерия на мъртвите [bg]

Когато стигнаха до мястото, където някога са били старите порти на ранчото — на четирийсетина метра от къщата,

— всички чуха далечен звук като бръмчене на автомобилен двигател на ниска скорост.

— Какъв е този шум? — попита агент Фишър.

— Генератор — отговори Гарсия. — Вероятно някъде в задната част на къщата.

Хънтър забеляза пресни следи от гуми на кола по черния път, водещ навътре в ранчото. Заобикаляха конюшнята и чезнеха зад нея.

— Добре, тук ще се разделим — каза агент Фишър и погледна към небето. Вятърът се беше усилил през последните две минути. Сега мирисът на влажна пръст беше част от нощта. След няколко минути щеше да завали. Тя погледна двамата детективи. — Пазете се.

— Почакай. — Гарсия бръкна в джоба си и й подаде ластик.

— Вземи. Завържи косата си. Няма да искаш да се развява в лицето ти, докато гониш лошия, нали?

Ерика поклати глава.

— Това ми е талисманът. Само веднъж съм преследвала извършител със завързана на опашка коса. И тогава беше единственият път, когато той избяга.

— Е, добре. — Карлос прибра ластика за коса в джоба си.

Фишър и Уилямс се отправиха към голямата конюшня, а Хънтър и Гарсия предпазливо се приближиха към порутената къща вдясно. Хънтър освети предната врата с фенерчето си. Нямаше ключалка. Рамката беше стара и разцепена на места и тъмнозелената боя, която някога бе покривала вратата и останалата част на къщата, отдавна беше напукана и олющена от природните стихии.

— Трябва да намерим друг начин да влезем — каза Хънтър.

— Защо?

— Виж пантите — отговори той и насочи към тях лъча на фенерчето. — Ръждясали са. Отворим ли вратата, въпреки шума на генератора, пантите ще прозвучат като аларма.

— Страхотно! — Гарсия погледна надясно и после наляво. — Е, накъде искаш да тръгнем?

Хънтър посочи надясно.

Внимателно и предпазливо, двамата заобиколиха къщата от дясната страна и спряха. На единия от прозорците на втория етаж се виждаше слаба светлина.

— Ако убиецът е горе, това не е непременно лошо нещо — отбеляза Карлос.

Робърт кимна в знак на съгласие и прошепна в микрофона:

— Екип А, тук е екип Б. Какво е местоположението ви? Край.

Секунда по-късно слушалката в ухото му изпращя и се включи.

— Току-що влязохме в конюшнята. Край — отговори агент Фишър.

— На втория етаж на къщата свети прозорец. В конюшнята може би няма никого. Край.

— Не сме сигурни. И тук свети. В едно от загражденията. Забелязвате ли движение? Край.

— Не и от мястото, където стоим. Все още сме извън сградата. А вие забелязвате ли движение? Край.

— Също не. Не и от мястото, където стоим.

Последва кратко мълчание.

— Мисля, че е най-добре да продължим да действаме по плана и да поддържаме радиовръзка. Край.

— Прието и край.

Хънтър предаде новината на партньора си.

— О, страхотно.

Първият прозорец на партера в дясната страна на къщата беше напълно разбит. Нямаше стъкло, нито рамка. Беше останала само една огромна дупка в дъските.