Галерия на мъртвите [bg]

Когато вратата се отвори, агент Уилямс, който беше опрял гръб във външната стена, бързо завъртя тяло по посока на часовниковата стрелка и влезе вътре. Дясната му ръка беше протегната напред, очите му бяха нащрек и оръжието му търсеше мишена.

След част от секундата агент Фишър се появи вляво от него, също насочила пистолета си.

Очите им се стрелнаха във всички посоки, без да открият нищо. В заграждението нямаше никого, но вниманието им веднага беше привлечено към втора врата, разположена диагонално срещу мястото, където стояха. Вратата беше вътрешна, към следващото заграждение, и беше широко отворена.

— Загражденията са свързани помежду си — прошепна агент Фишър.

Агент Уилямс кимна и й направи знак да го прикрива. Той щеше да тръгне пръв.

Уилямс пристъпи три крачки пред партньорката си и се отправи към отворената врата. Вниманието му беше изострено докрай и оръжието му беше готово да стреля. Той стигна на няколко крачки от вратата и се обърна, за да даде знак на агент Фишър, но изведнъж замръзна на мястото си, напълно объркан.

Агент Фишър беше вдигнала пистолета си и се беше прицелила право в сърцето му.

— Съжалявам, Лари — каза тя с треперещ глас. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Какво? — Уилямс беше изображение на обърканост и недоумение. Ръката му с оръжието беше отпусната, докато мозъкът му усилено се мъчеше да открие логика в нелогичното. — Какви ги говориш, Ерика?

— Много, много съжалявам — повтори Фишър. По лицето й се затъркаляха сълзи.

— Съжаляваш? За какво?

— За това.

Тя натисна спусъка два пъти в бърза последователност. Куршумите се взривиха в гърдите на агент Уилямс с максимално въздействие, разкъсаха мускулите, раздробиха костите и пробиха две дупки в сърцето му.