Галерия на мъртвите [bg]

88

След като Хънтър излезе на магистрала „Корона” в южна посока, отне му точно петдесет и две минути да стигне до изход номер 85, водещ към Индиан Трък Трейл. От там пътува още четири минути до шосе „Темаскал Каньон”. Две минути по-късно той подкара по черния път, който агент Фишър беше маркирала на картата, която му изпрати. Пътят беше тесен и неравен, заобиколен от хълмове, храсти и каменист терен. На небето се бяха събрали гъсти облаци. Нощта беше тъмна и не се виждаше нито една звезда.

Хънтър кара още осем минути, докато видя Гарсия, който стоеше по средата на пътя и му сигнализираше с фенерче. Карлос му направи знак да угаси фаровете и да спре до гъстите храсти вдясно, където вече бяха паркирани хондата сивик на Гарсия, шевролет малибу и ауди А6.

— Кога дойде тук? — попита Хънтър, когато слезе от буика си и вдигна ципа на якето си.

— Три минути преди теб — отговори Карлос. — Обадиха ми се в два часа след полунощ.

— И на мен. Е, какво знаем?

— Зад онези дървета. — Гарсия посочи група ниски дървета на няколко метра пред тях. — В тъмна нощ като тази фаровете се виждат от няколко километра. Само толкова можем да се приближим с кола, без да известим за присъствието си.

Те заобиколиха дърветата и изкатериха невисок, но стръмен хълм, обрасъл с шубраци. Агенти Фишър и Уилямс стояха приведени зад два отрупани с листа храста.

— Това е ранчото — каза Фишър, посочи през храстите и даде бинокъл на Хънтър. Той зае удобна позиция и погледна.

Имотът се намираше на около двеста и четирийсет метра пред тях. Имаше само две сгради — двуетажна дървена къща с квадратни прозорци вдясно и дълга и широка конюшня вляво. И двете постройки изглеждаха стари, занемарени и сериозно нуждаещи се от основен ремонт. Мястото изглеждаше безлюдно.

— Отдел „Киберпрестъпност” са проследили проникванията в платформата „Оптум” до това място? — попита Хънтър и върна бинокъла на агент Фишър.

— Да. И трите. Но тук, изглежда, не живее никой. Забелязахте ли в какво състояние е всичко? Пълна разруха. Ако отдел „Киберпрестъпност” не са сгрешили, тогава мисля, че убиецът вероятно е търсил такова място — изоставено, без собственици и отдалечено от любопитни очи. Дошъл си по черния път, нали? — Тя се огледа наоколо, за да наблегне на думите си. — Тук няма нищо освен хълмове и каменист терен. Няма съседи. Няма пътища. Няма животни. Нищо. На теория това място е тайна квартира. Убиецът може да прави каквото иска там вътре, без да се тревожи, че ще го обезпокоят или заловят.