Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Галерия на мъртвите [bg]
Галерия на мъртвите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Галерия на мъртвите [bg]

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 142
Перейти на страницу:

Броят на изоставените и занемарени имоти в цялата страна нарастваше с всяка изминала година и Хънтър изобщо не се изненада, че убиецът вероятно се е заселил в неизползваното място, откъдето да организира операциите си. През годините двамата с Гарсия бяха преследвали няколко извършители, които бяха направили точно това — използваха изоставени сгради като „оперативен център” или за да изхвърлят трупове, или да изнасилват и изтезават жертвите си, преди да ги убият… Приложенията бяха различни и примерите — много.

— Знаем ли дали има някой там в момента? — попита Хънтър. — Сградите изглеждат необитаеми.

— Има някой — заяви агент Уилямс. — Аз дойдох тук двайсетина минути преди вас, момчета. Виждате ли най-горния прозорец вдясно? — Той посочи къщата. — Преди петнайсетина минути за малко там блесна светлина и после отново угасна. Оттогава не сме виждали никого да излиза.

— Може ли пак бинокъла? — попита Хънтър.

Той огледа ранчото. Нямаше кучета и не се виждаше никакво превозно средство, но някоя кола лесно можеше да е скрита зад къщата или в конюшнята.

Хънтър погледна надолу по хълма, който бяха изкачили.

— И какво, чакаме щурмовия екип ли?

— Те идват — отговори агент Фишър. — Но ние няма да чакаме. — Тя бързо реши да обясни, преди да й зададат следващия очевиден въпрос. — Знаем, че убиецът действа сам. Ако е вътре, а изглежда е там, тогава шансовете са изцяло на наша страна. Четирима въоръжени и отлично обучени полицаи срещу един, вероятно невъоръжен цивилен.

— Вероятно — каза Гарсия, вдигна ципа на якето си и оправи яката си. Вятърът се усилваше и носеше със себе си силен мирис на влажна пръст. Дъждът явно беше неизбежен.

— Няма причина той да е въоръжен — отвърна агент Фишър. — Не очаква нападение. Както казах, това вероятно е тайната му квартира. Единственото място, където се чувства достатъчно сигурен, за да свали гарда. Добавете към това и факта, че той няма представа, че сме открили мястото. Може да се разхожда гол там вътре и да се маже със сладолед. Попитах отдел „Киберпрестъпност”. Заличили са следите си. Гарантираха, че няма електронен, киберначин убиецът да разбере, че пробивите му в „Оптум” са проследени.

— И наистина ли мислиш, че вместо да чакаме щурмовия екип, е добра идея ние четиримата да нападнем ранчото? — попита Гарсия.

— Да — твърдо заяви тя. — Онзи, който е хакнал медицинските картони на Кристин Ривърс, Албърт Грийн и Тимъти Дейвис, го е направил от тази къща, дванайсет дни преди убийствата им. Знаем, че в момента там има някой. Може би рови в платформата „Оптум” и търси нова жертва. Ако намери онова, което търси, той може да не се върне тук дни, седмици, дори месеци. Не забравяйте, че не знаем име и лице. Знаем само това място, което по документи не принадлежи на никого. Всичко това означава, че ако той е там вътре и го изпуснем сега, няма да има как да го открием, докато не дойде пак тук, а дотогава вероятно ще бъде късно за онзи, когото той избира в момента. — Тя млъкна и погледна надолу по хълма. — Ако предпочитате да изчакате щурмовия екип на ФБР, моля, заповядайте, но аз влизам.

Нито Хънтър, нито Гарсия можеха да оспорят логиката й.

— Добре — съгласи се Карлос. — Ще дойдем. Е, как ще…

— Светлина — прекъсна го агент Уилямс и този път посочи конюшнята. През старите дъски в далечния ляв край проникваше слаба светлина.

Всички млъкнаха и застанаха неподвижно.

Агент Фишър погледна през бинокъла.

— Виждаш ли нещо? — попита Гарсия.

— Не, нищо.

Светлината угасна след по-малко от минута.

Хънтър отново взе бинокъла и още една минута оглежда ранчото.

— Не забелязвам движение — каза той. — Затова той или е още в конюшнята, или не съм го видял кога се е върнал в къщата.

— Е, как искате да го направим? — попита Карлос.

— Мисля, че най-добрият ни шанс е да се разделим на два екипа по двама — отговори агент Уилямс. — Единият ще влезе в конюшнята, а другият — в къщата.

— Имаме ли някакви средства за комуникация? — попита Гарсия. — За да поддържат връзка двата екипа.

— Имам две слушалки с предаватели в багажника — отговори агент Уилямс.

— Това ще помогне — рече Хънтър.

Агент Уилямс бързо изтича до колата си, взе слушалките и даде една на Робърт и една на Ерика.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)