Белязана [bg]

В помещението започнаха да изникват копия едно след друго. Скоро цялата стая се изпълни с тях, всички до един съвършени дубликати на истинския Дийкън, който бързо се бе изгубил сред тълпата.

— Лесно е и да бъдат нанасяни промени във външния вид или движението на отделните копия — изрече тълпата. Тутакси всяко от копията се измени леко. Някои закрачиха по-бързо, други по-енергично. Гласовете се промениха. И тогава всички изчезнаха. Всички без един.

— Това имах предвид — каза Дийкън.

— Забележително.

— Благодаря ти. Илюзиите са сред най-усъвършенстваните аспекти на изкуството ми.

— На всекиго ли можеш да създадеш илюзия? — попита тя.

— Всеки, когото съм виждал или мога да си представя. Това представя възможността, в добавка с известна невидимост, за незабавна дегизировка. Гледай!

Започна да се променя пред очите й в множество различни хора. Някои от тях Миранда не разпознаваше, други бе зървала в Ентуел. Видя дори и себе си. Лейн също изникна.

— Именно на това сивата магия дължи лошото си име в мистичното общество — каза Дийкън.

— Не разбирам.

— Използва се за дегизировка. Следователно за нечестни дела. Нечестието и предателството са сред най-лошите престъпления, които може да извърши един магьосник.

— Защо? — поинтересува се Миранда.

— По същите причини, поради които на лъжците не се гледа с добро око. Но при магьосниците съществува и още една стигма. Духовете, които често призоваваме да ни помагат в магията, ни отсъждат според чистотата на душите ни. Нечестността извращава душата, правейки я желана единствено за сходно извратените духове. Те имат склонността да вземат далеч по-голям и по-мрачен дан в замяна на помощта си. На това се дължи съсухреният вид на злите магове и вещиците, за които чуваме в детските истории — обясни младежът.

— Разбирам. Не би ли могъл да разрешиш проблема изкуството ти да изглежда лъжа, като го превърнеш в истина? Не би ли могъл да създадеш в действителност илюзиите?

— На теория, да, но това няма да реши проблема ни. Можем да променяме неща от една форма или субстанция в друга, но призоваването на обекти е стриктно забранено.

— Защо?

— Това е фундаментално за тукашните правила. Всички области могат да бъдат изучавани, но не всички е позволено да бъдат практикувани. На първо място сред забранените са пътуването във времето и призоваването. Времевото пътуване има последици, които никой не е в състояние да проумее напълно, а призоваването… е… когато призоваваш, може нарочно или случайно да привлечеш нещо от друг свят. Това е неприемливо. Нещата от този свят принадлежат тук, нещата от другаде — не.

— Защо?

— Просто не им е тук мястото. Не са ни представяли допълнителни разяснения, но това ни бе набивано в главите още от първия ден на обучението ни. Не го полагам на съмнение.