Белязана [bg]

— Направих поисканото от нея. Успях да раздвижа въздуха, но не можах да го задържа за дълго. Не зная какво сгреших.

— Колко пъти опита?

— Два пъти — отвърна Миранда.

— Постигнала си резултат само след два опита, а питаш къде си сгрешила? — невярващо изрече той.

— Всъщност успях само веднъж.

— Уверявам те, няма за какво да се тревожиш — рече младежът, сваляйки някакъв том от рафта.

Книгата имаше стара на вид кафява корица, върху която личеше същата руна като онази, издълбана върху дървото на Айна. Дийкън започна да я разлиства, докато не откри нужната му страница.

— Заех тази книга от библиотеката с предчувствието, че може да се почувстваш така. Когато Айна преподаваше на новаци, каквато технически си и ти за дисциплината й, не бе имала и един ученик, който да предизвика и най-лекия полъх на вятъра през първите три седмици. Ти си даровита обучаема — рече той, затваряйки тома и връщайки се на мястото си пред друга книга, в която да продължи да пише.

— Но тя е толкова груба. Каза, че съм била празноглава и… — започна Миранда.

— Такава си е. Казах ти го и преди. Най-голямата й добродетел е, че е най-опитният ни експерт по ветрена магия. Най-големият й недостатък е, че го знае.

Миранда стоеше със замаяно изражение.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита я Дийкън.

— Само леко замаяна.

— Няколко минути медитация ще се погрижат за това.

— Предпочитам просто да отпочина. Не е нищо сериозно. Просто искам да бъда в достатъчно добра форма, за да се изправя срещу Лейн.

— Много добре. Вече имаш достатъчен опит, за да прецениш сама от какво имаш нужда — рече той, допирайки перото до страницата.

Известно време Миранда седя мълчаливо, заслушана в далечния грохот на водопадите.

— Дийкън? — рече тя.

— Да — отвърна въпросният, без да вдига глава.

— Каза, че никой не може да напусне заради водопадите.

— Наистина е така — увери я младежът.

— Но тук са се събрали най-опитните магьосници в света, не е ли тъй? Със сигурност някой би могъл да намери разрешение.

— На всяко едно друго място. Но в планината има находища на същия кристал, спомагащ за заклинанието — рече той, отгръщайки страница.

— Това няма ли да улесни магията неимоверно?

— Не. Добре пречистеният кристал може да се сравни с огледало. Доста полезно. Находище малки, груби кристали представляват строшено огледало — само обърква и разпръсква. Затова, с изключение на много малки и прости заклинания, всяка насочена към планината магия се разпада бързо. Разработили сме теории, които биха могли да предложат разрешение, но няма купища желаещи да напуснат това място, които да се занимават по-задълбочено с тях.

— Аха… А ти какво правиш?