![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
— О, Айна, извиня… — заговори Миранда.
— Нямаш извинения. И не ме наричай Айна. За теб съм свръхмайстор Айна, освен ако не ти дам разрешение да се обръщаш към мен по друг начин. Сега напусни, преди да си изтърсила още нещо.
Миранда бавно се отдалечи, съпровождана от Дийкън.
— Кажи ми кога сме се отдалечили достатъчно — беззвучно изрече с уста тя.
Почти бяха преминали половината път до питателния пункт, когато Дийкън й даде знак.
— Ама че чудовище!
— Не й обръщай внимание. Приема, че ти приемаш, че тя е по-нисша, затова постоянно изтъква обратното.
— Не говорех за Айна — каза Миранда.
— О? — отвърна Дийкън. — Чух, че двамата с Лейн сте имали запомнящ се урок днес. Какво научи?
— Че армията на родното ми кралство, отчасти изградена от близки до хора същества, наела него, асасин, да ме залови, задето съм докоснала меча и съм оцеляла.
— Е… това е… информативно.
— Какво ще правя сега? Събудих се едва наскоро, а трябва да се явя призори напълно отпочинала? Нямаше да успея да заспя с всички тези мисли даже и ако бях изморена.
— Би могла да си направиш магия за заспиване — предложи младежът.
— Познавам само лечебния сън.
— О, не. Никога не използвай заклинание за нещо, за което не е предвидено. Каза, че си учила бяла магия. Как така не знаеш сънни заклинания?
— Бях обучавана с изричната цел да бъда полеви лечител на бунтовническа група. Не мисля, че спането бе сред приоритетите им.
— Глупаво. Спането е единствената магия в репертоара на изцяло белия магьосник, която той може да използва, за да се защити. Това е и едно от най-простите заклинания. Макар че е далеч по-разумно да накараш друг да те омагьоса с него, освен ако не знаеш как да отлагаш ефектите му до изричането на цялото заклинание. Впрочем отлагането попада в моята специалност — рече Дийкън.
— Бих била благодарна да ми помогнеш със съня.
Дийкън се съгласи. Двамата, както винаги, в компанията на Мин, се отправиха към колибата на Миранда.
— Преди да си започнал… има ли някакъв начин, по който… да се предотврати сънуването?
— Не съм сигурен. Защо? — учуди се младежът.
— Напоследък не сънувам особено приятни сънища. Всъщност направо ги ненавиждам.
— Защо така?
Тя бързо му разказа сънищата за тъмното поле, за предателството на Лейн и за черната фигура, говореща с нейния глас. Дийкън кимаше загрижено.
— Разбирам. Сънищата за Лейн са ясни, но другите… отличават се почти с пророчески характеристики. На твое място не бих търсил начин да ги заглуша. Може да предоставят незаменими догадки за… бъдещите времена.
— Е, ако наистина вярваш това, предполагам трябва да ги изстрадам.
— Определено вярвам — каза той. — И отсега нататък, докато закусваме заедно, много бих се радвал да ми разказваш сънища си.
— Както желаеш.
Дийкън протегна кристала си. С няколко думи потопи Миранда в дълбок, приятен сън.
Може би като услуга, може би като последствие, но сънищата й бяха необичайно смътни. Сблъсък на неясни образи и приглушени звуци, неразличими и неразбираеми. Когато се събуди на сутринта, само един образ бе изникнал ясно, но бе повече от достатъчен, за да остави неприятно усещане даже след разбуждането. Мъж, седнал на износен стол. Брадата му бе дълга, прошарена със сиви нишки. Падащата отгоре му светлина бе прорязана от сенки. Дрехите му бяха същински парцали. Всичко у него излъчваше мизерия — с изключение на една отчетлива черта. Очите му, вперени в някаква невидима далечна точка, сияеха с непоколебима решителност.
Този мъж бе баща й. Почти избегнала невредима кошмарите, обликът му бе двойно по-шокиращ.
Отдели миг да се окопити, преди да грабне тояжката си и да се отправи към мястото на тренировки. Мин щастливо трополеше до нея и напрегнато гледаше как феята нетърпеливо прелита наоколо. Изглежда дори пропускането на закуската, довело до пристигането на Миранда преди слънцето да е надникнало на хоризонта, не бе достатъчно, за да осигури поява по вкусовете на феята.
— Е, радвам се да видя, че вече спиш денем — подразни я Айна. — Надявам се да си донесла със себе си малкото си наличен ум, защото ще очаквам много от теб.
— Надявам се да отговоря на очакванията ти.