Белязана [bg]

С напредване на времето усилието да поддържа вятъра стана почти непоносимо, но едно след друго и останалите топчета паднаха. Накрая оставаше само една топка, ала колкото и да се опитваше, не можеше да я събори.

— Хайде де, само още една! — окуражи я Айна със зле прикрито задоволство.

Миранда отново удвои усилията си, но топката не помръдваше. Ако не бе напрегнала толкова ума си, щеше да види как Дийкън поклаща отвратено глава и пронизва Айна с поглед, но всичко това й убягна заради опита да съсредоточи съзнанието си. Наставничката й се усмихваше широко, увеличавайки усмивката си при веки неуспешен повей. Яростта на Миранда нарастваше и пречеше на концентрацията й. Вятърът започна да затихва и накрая момичето излезе от транса.

— Гледай ти. Очевидно нашият феномен не е всемогъщ. Сега си почини, утре ще опиташ нова крачица — иззлорадства феята.

— Не! — викна Миранда, вдигайки жезъл и опитвайки се да създаде нов вятър.

— Чуй, момиченце! Ти се провали. Върви си, преди да съм те изхвърлила! — предупреди Айна.

Миранда не обърна внимание на протестите й и създаде слаб ветрец. Опита се да го подсили, но изпълнилият ума й гняв не оставяше място за концентрация. Айна долетя право пред непокорната си ученичка и продължи да заплашва, но девойката не я слушаше. Яростта на Миранда продължаваше да нараства, напирайки като запряна зад бент река. Противното създание, което така ликуваше от провала й, щеше да получи урок. Ръцете й започнаха да се тресат.

Накрая бентът се скъса и гневът изпълни съзнанието й. Мощен вихър зафуча, появил се отникъде, изтръгвайки я от концентрацията. Силното главозамайване я връхлетя със същата скорост. Бе изпуснала жезъла си, когато вятърът я бе стреснал, така че нямаше на какво да се подпре. Дийкън се озова до нея навреме, за да я задържи на крака.

— Добре ли си? Не трябваше да правиш това. Наистина не трябваше.

— Аз ли го направих? — невярващо запита Миранда.

Очите й най-накрая се фокусираха, за да видят гледка, наподобяваща бедствие. Всички пръти се тресяха яростно. Най-близките до нея бяха откъртени и чак сега падаха на земята на няколко ярда. Прицеленият от нея липсваше изцяло, заедно със значително парче от земята, в която бе поставен. Можеше да бъде намерен забит в дървото на Айна. Самата тя пърхаше, замаяна, пред плитък белег в дървото, с което се бе сблъскала. Бе опръскана с вдигната от вятъра кал и бавно се обръщаше към дървото, за да огледа щетите.