Белязана [bg]

Миранда се отби в колибата си, за да си вземе магьосническия жезъл, след което се отправи да започне обучението си при Айна, повелителката на вятъра. Нейното място за преподаване бе ветровита горичка недалеч от мястото, където Соломон си прекарваше времето. Девойката се огледа, но не можа да съзре дребната фея, която толкова често я бе дразнила.

— Ехо? — нервно подвикна момичето.

Мин подуши въздуха и изглежда указа конкретно дърво. Миранда се присъедини към него и повдигна глава. В кората му внимателно бе издълбана странна руна.

— Айна? — повтори тя.

Дребното, финокрило създание се спусна от дървото, заставайки на нивото на Мирандините очи. Наподобяваше мъничка, изключително красива жена, облечена в блестяща пудреносиня рокля. Един поглед към нея стигаше, за да създаде впечатлението за най-милото и очарователно създание на света, но въпросното впечатление биваше разтрошено в мига, в който тя си отвореше устата.

— В този свят имаме нещо, което наричаме „слънце“. Представлява голям кръг светлина. Наричаме времето, когато е над главите ни, „ден“. Цивилизованите създания вършат работата си през въпросния „ден“ — порица я тя във възможно най-снизходителния си тон.

Вятърът в горичката изглежда бе синхронизиран с гнева на феята. В момента бе станало доста ветровито.

— Съжалявам — каза Миранда.

— Със сигурност. Утре да си тук призори. Това, че показваш необичайно за закърнелия си вид умение, не означава, че имаш правото да пречиш на жизнения ми ритъм.

— Достатъчно, Айна! — долетя гласът на Дийкън.

— О, небеса, още един. На стада ли се движите? — беснееше феята.

— Знаеш, че тя току-що приключи със Соломон, а той обича да работи нощем.

— Може и да е така, но аз трудно мога да бъда сбъркана с онзи звяр. Ако вие двамата сте се наситили да ме дразните, бих желала да се донаспя, преди да започна да предавам истинска мъдрост — рече Айна и изчезна.

— Какво да кажа. Айна е майстор на първото впечатление — каза Дийкън.

— Виждам. Забележителен мъничък тиранин, нали?

— Да, и с изключително остър слух — отбеляза с измъчено изражение младежът.

— Истина е — потвърди Айна, отново изниквайки зад Миранда. — Трябва да кажа, че съм удивена да чуя подобно вбесяващо твърдение от устата ти. Не заради смайващото невежество, което то издава. Това е напълно в реда на нещата. Искрено съм удивена, че успя да скалъпиш цяло изречение след самоубийственото си представяне на Соломоновия тест.