Скрутатор [bg]

— Тайното изкуство би трябвало да крие начин за излекуването ти.

— Мислиш ли, че не съм търсил? Не съществува начин. Дори и с алхимичната сила, с която разполагам сега, не съм в състояние да отстраня това, което ти ми причини.

— Тогава каква полза да търсиш още власт?

— Отмъщение! — просъска Джал-Ниш. — Това е единственото удоволствие, което ми е останало.

— Но майка… — поде Ниш, все така отбягващ да поглежда към противното лице.

Едноръкият сграбчи сина си за ръката и го придърпа към себе си. Силата му бе нечовешка.

— Майка ти се отрече от мен. Тя винаги гледаше на мен с презрение, сега не може да ме погледне. Макар да съм скрутатор и да предстои включването ми в Съвета, за нея аз вече не съм от полза.

— Не! — прошепна Ниш. — Не и тя.

— През целия ми живот жените са ме предавали. Майка ми умря, изоставяйки ме в ръцете на онова чудовище. Собствената ми съпруга се отрече от мен. Иризис ме унижи и закла. След касапската ѝ операция не съм намирал и миг покой. А с предателството си Тиан разруши всичко, което бях градил с такива усилия. Нека ти кажа нещо, Крил-Ниш. Когато заема председателското място на Съвета, възнамерявам да се погрижа за този пол от нищожества. Жените ще се озоват там, където им е мястото — в размножителните палати.

— Ти си чудовище — извика механикът.

Джал-Ниш се усмихна гнойно.

— А кой ме създаде?

— Няма да слушам повече. — Ниш отстъпи назад. — Тръгвам си, татко. Ти вече не си ми баща. И никога повече няма да ме видиш.

— Никъде няма да ходиш, синко. Сега, след като се върна, у теб виждам нещо, което би могло да ми послужи. Ти си мой и завинаги ще си останеш. Но за всеки случай…

Механикът скочи към изхода, но Джал-Ниш го завлече обратно. Хипнотизиран от ужасяващото лице, младежът не можеше да се съпротивлява.

Изпод масата едноръкият извлече малък сандък. Розовото дърво излъчваше слаб, но приятен аромат. Джал-Ниш го отключи и повдигна капака.

— Наведи се над сандъка!

Ниш погледна вътре. Правоъгълният отвор обграждаше абсолютен мрак. Познато жужене го накара да настръхне. Джал-Ниш отмести покривалото от черно кадифе. Внезапно бликналата яркост накара Ниш да залитне назад.

Баща му сграбчи дясната му ръка и я бутна в сандъка. Пръстите на Ниш докоснаха нещо едновременно горещо и студено, меко и податливо, с допира на метал и същевременно течност. Механикът извика и понечи да се отдръпне, ала крайникът му отказваше да помръдне. Джал-Ниш стори същото и с лявата ръка на сина си. По нея плъзна подобно усещане.

Ръцете на Ниш се свиха около — или вътре в — необичайните предмети, от които изтичаше енергия. Притокът ѝ блъсна зрителните му възприятия, за да ги преобърне: черното се превърна в бяло, цветовете придобиха противоположност. Взорът му можеше да отличи костите в ръката на Джал-Ниш. Можеше да преодолее стените на шатрата, металните люспи на околните кланкери, скалите на склоновете. Показа му и света, управляван от Джал-Ниш: горящи градове, масови лагери за принудителен труд, където всички работеха оковани, под неспирен бараж от камшични удари. Той виждаше всичко и нищо.

Джал-Ниш вече не го задържаше. Той бе застанал до масата, повдигнал колба с червена димяща течност, и рецитираше някакво заклинание. Ниш отново опита да се измъкне — и отново напразно.

Баща му поде друг напев. Ниш прецени, че това са алхимични магии. Сред тях той разпозна името си, а също и още няколко думи, често повтаряни: слуга, роб, мой. Изглежда Джал-Ниш подготвяше заклинание за поробване и покорство. Механикът не притежаваше талант за Тайното изкуство и не можеше да прецени.

Болката около ръцете му се усилваше. Настъпи момент, в който пренапрегнатият разсъдък на Ниш не можа да издържи повече. Младежът рухна над сандъка.

Джал-Ниш изруга тихо, намести ръцете му по-плътно в глобусите и отново поде заклинанието. Усещането намаля. Ниш дойде на себе си коленичил над сандъка. Сега успя да освободи ръцете си. Двата предмета се набръчкаха живачно, преди да възстановят твърдостта си. Сега той разбра какво са: дестилираните сълзи, създадени от експлозията на снизортската възлова точка. Излизаше, че човекът във въздухоплава е бил Джал-Ниш. Едноръкият скрутатор бе взел сълзите, оставяйки след себе си овъглени трупове.

— Проклятие! — изкрещя Джал-Ниш, подемайки заклинанието за трети път. — Защо не действа? — Той преля течност от една колба в друга, сетне в трета. Жълтеникави облаци започнаха да се вият около него. — Така е по-добре. Изпий това.