Гробовни тайни [bg]

Нищо чудно, че след това целият му живот се бе разпаднал.

— Кажи ми поне къде са гробовете на Зоуи и Линдзи — настоях аз. — Някъде близо до Тина Уилямс ли ги погреба?

В усмивката на Тери имаше нещо налудничаво.

— Ти май никога не се отказваш. Забрави. Пропусна шанса си преди десет години.

В главата ми нахлуха сцени от миналото, които сега придобиха съвсем ново значение. През нощта яркожълтото мицубиши на Тери е изглаждало бяло, затова така се виждаше на охранителните камери. Също като колата, забелязана, когато Линдзи Бенет и Тина Уилямс са изчезнали. Сега можех да си обясня поведението на Тери по време на издирването, раздразнителността и липсата му на самоконтрол.

— Не можа ли да измислиш някое по-интересно име от инспектор Джонс? — попитах аз. — Имам предвид, когато Дарън Уокър те е заварил при караваната на Монк.

— Другото, което ми дойде на ум, беше Смит — каза Тери, вече по-спокойно и по-хладно. — Монк беше страхотна възможност, която в никакъв случай не трябваше да изпускам. Някои от вещите на Зоуи още бяха при мен, но трябваше да действам бързо, преди да дойдат криминалистите. Трябваше да бъда по-внимателен. Уокър буквално ми падна в ръцете — по лицето му се появи едва забележима усмивка. — Размахах служебната си значка и го изплаших до смърт. Казах му, че ще се погрижа за него, ако си държи устата затворена.

И наистина го беше правил, почти десет години. Все е успявал да се измъкне, беше казал Нейсмит. Нищо чудно, след като старшият полицай винаги е правил така, че доказателствата да бъдат загубени или да са негодни пред съда. Едва когато самият Тери е бил отстранен от работа и не е могъл да продължи да спазва обещанието си, Уокър е проговорил.

И заради това Монк го е пребил до смърт.

Тери се бе сетил за причината. Сигурно е бил бесен, когато е разбрал за бягството на Монк, особено като се има предвид, че още е съществувало доказателство за връзката му със Зоуи Бенет.

— Как попадна дневникът при Софи? — попитах аз.

Тери вече изобщо не изглеждаше напрегнат. Изглежда, изпитваше облекчение, че след толкова години най-после можеше да говори за това.

— Любопитната кучка започна да си вре носа в работите ми. Беше минала около година от разследването. Деби ме беше изгонила и аз живеех в апартамент под наем. Със Софи отново се бяхме събрали. Все си мислех, че трябва да се отърва от дневника, но така и не го направих. Глупаво от моя страна — заяви той и поклати глава. — Бях го скрил много добре, но Софи винаги я е бивало да намира скрити неща — каза той с горчивина.

Мина ми през ума, че връзката им съвсем не е била флирт, както твърдеше Софи, но сега не беше моментът да мисля за това.

— Какво знаеше тя?

— Само че съм спал със Зоуи, както ставаше ясно от дневника. Това, което най-много я дразнеше, е, че по същото време имах връзка и с нея. Направо полудя от яд. Не искаше да ми каже какво е направила с дневника. Твърдеше, че е на сигурно място — каза той с гримаса. — Гадната кучка ме изнудваше. Докато Монк беше в затвора и разследването бе прекратено, това нямаше особено значение. Не можеше да разкаже на никого, без да признае, че самата тя е укривала доказателства. Но когато Монк избяга… всичко се промени.