Гробовни тайни [bg]

Това обясняваше необикновената му физическа сила, но другата находка беше доста по-важна. Бяха открити значителни увреждания на мозъка му, които съответстваха на вдлъбнатината в лявата част на черепа му. Тези увреждания бяха върху кората на мозъка в областта на очната кухина и челото. Дори и най-леките наранявания на това място могат да предизвикат поведенчески проблеми и епилепсия, свързана с фронталния лоб. Най-вероятно те са били причинени от форцепса по време на раждането, което бе причинило и смъртта на майка му. Монк бе роден с увреждания, беше изрод, но не и чудовище.

Ние го бяхме превърнали в такова.

Новината за смъртта му засили усещането ми, че съм попаднал в малък ад. Всеки път, когато затворех очи, се връщах отново в пещерата със Софи и Монк. Или чувах как металният прът се врязва в темето на Роупър. Сякаш мислите ми се движеха по допирателна, опитваха се да си пробият път през мозъка ми. Имах чувството, че трябва да си спомня нещо много важно.

Но не знаех какво е то.

Когато най-после потънах в неспокоен сън, се стреснах и се събудих от гласа на Тери, който кънтеше в главата ми така, сякаш той се намираше в стаята с мен.

Пропусна шанса си преди десет години.

Беше казал тези думи, когато бяхме в пещта, и те бяха останали погребани дълбоко, докато сега подсъзнанието ми не ги извади наяве. Премислих всичко много пъти, съпоставих всички факти, които ми бяха известни, и накрая се обадих на Нейсмит.

— Трябва да отидем в тресавището.

Първата слана за сезона бе попарила жилавата трева, покрила могилата, при която Софи ни заведе преди десет години. Криминалистите вече бяха започнали да копаят дупка в нея. Нейсмит и Лукас стояха до мен и мълчаливо наблюдаваха как тялото на мъртвия язовец отново се появи на бял свят. Заровено в торфа, то не бе по-разложено, отколкото преди десет години. Но когато по-голямата част от пръстта беше отстранена, се видя съвсем ясно, че останките са премазани: краищата на счупените ребра се подаваха през покритата с пръст козина.

— Откъде според вас е взел Конърс този язовец? — попита Нейсмит, когато един от криминалистите внимателно извади животното от дупката.

— Намерил го е убит край пътя — отговорих аз, оглеждайки смазания труп.

Значи все пак Уейнрайт не беше говорил несвързано. Откриването на язовеца обясняваше както реакцията на кучето, така и факта, че на това място почвата беше по-рохкава. Находката ни бе накарала да преустановим копаенето.

Точно както Тери се беше надявал.

Никой от нас не си бе задал въпроса защо животно, което предпочита сухи песъчливи места, би си изкопало дупка в подгизналия от вода торф. Неуспешният опит за бягство на Монк беше отвлякъл вниманието ни, но имаше и други следи, на които не бяхме обърнали внимание. В плиткия гроб на Тина Уилямс също бяха открити животински кости. Бяха от заек, а не от язовец, и съвсем оглозгани от хищниците, но самото съвпадение би трябвало да изостри вниманието ни. Твърде показателна беше и миризмата от разлагащите се меки тъкани: макар и слаба, тя все пак бе по-силна, отколкото можеше да се очаква при торфена почва.