Честотата на Шуман [bg]

Бартън приближи ръце, сякаш държеше топка.

-      Земята е обгърната от електромагнитно поле. Пътуването във времето се осъществява чрез предаване на енергия през това поле. Транспортната капсула ни позволява да превръщаме материята в чиста енергия и да я вкараме в полето около Земята чрез това. - Той посочи ромбоидната рамка, увиснала във въздуха в отсрещния край на помещението. Десетки дебели кабели се спускаха от нея и водеха към серия проводници. - Четирите титанови пръти на онзи ромб представляват силно заредени магнитни полюси, разположени един срещу друг. Когато пуснем през тях достатъчно електричество, около двайсет петавата, противоположните сили пробиват дупка в магнитното поле на Земята. Това се нарича Z-притискане. На теория резултатът е червеева дупка. В зависимост от честотата на входната енергия се определя датата, на която енергията се пресъздава отново.

Уилсън усети как го обхваща паника. Единствено безусловната увереност и спокойствието в очите на Бартън му попречиха да не откачи напълно.

- Уникалната структура на хромозомите ви позволява да ви разградим с помощта на онези неща. - Бартън посочи мощните лазерни оръдия около транспортната капсула. - Те ще превърнат молекулите ви в чиста енергия, известна като „кварк-глуонна плазма“. След това ще бъдете всмукан в магнитното поле на Земята със съответната честота. - Той отново посочи ромба. - Онова там се нарича инфлатор.

-      Сигурен ли сте, че това ще проработи? - със съмнение попита Уилсън.

-      Не съм го изобретил аз, само го построих - отвърна Бартън.

Това не беше отговорът, който искаше да чуе Уилсън.

Лидерът на Меркуриевия екип се усмихна.

-      Сигурен съм, че всичко ще е наред.

За първи път обаче изглеждаше неуверен.

Самочувствието на Уилсън изведнъж спадна до нула.

-      Не ме поднасяйте, Бартън. Това ще проработи ли, или не?

Бартън отново изглеждаше абсолютно спокоен.

-      Няма нищо сигурно, Уилсън. Но ще ви кажа следното, от цялото си сърце - вярвам, че ще проработи. Вярвам, че ние постъпваме правилно. Това е съдба. Не бих го казал, ако не смятах, че е вярно.

Този път изражението му не трепна.

Уилсън се загледа в сложната машина на времето. Не можеше да я разбере напълно и затова тя го плашеше. Беше напълно естествена реакция, която трудно можеше да се преодолее.

Бартън долови страха му.

-      Трябва да ви призная нещо - каза той и се изпъна. - Има и втори Ген-ЕП кандидат, със същите изграждащи генетични блокове като вашите. Той беше резервният ми план в случай, че нещата не се получат. - Потърка се по брадичката. - Искам да знаете, че вярвам, че вие сте Надзирателя.

-      Въпреки това гласувам да пратим другия - сухо рече Уилсън.

Бартън поклати глава.

- Вие сте Надзирателя, Уилсън. Сигурен съм.

Страхът и любопитството се бореха в Уилсън.

-      Ами ако не проработи? Имам предвид... всичко това.

Бартън се замисли за момент.

-      Ще проработи. Книга Естир е написана от... – той затьрси правилните думи - ... от самия Бог. Едва ли можете да получите по-сигурни уверения от това.