Честотата на Шуман [bg]

От пустинята духаше необичайно топъл за сезона вятър.

Яркото оранжево слънце залязваше и изпълваше с наситени цветове високото африканско небе, което се отразяваше в накъдрената водна повърхност. Нил, най-дългата река на света, беше единственият източник на живот в тези земи. Широк стотици метри и дълъг над шест хиляди километра, той минаваше през осем други страни, преди да стигне Египет, за да прекоси безплодната Сахара и накрая да се влее в Средиземно море.

Застанал зад щурвала на „Номер двайсет и осем“, Уилсън спокойно можеше да мине за рекламно лице на списание, посветено на приключения и пътешествия. Беше по дълги панталони, без риза, с платнена шапка и слънчеви очила. Пътуването от Мексико бе продължило три седмици и кожата му бе станала тъмнокафява; беше небръснат и косата му бе пораснала и леко изрусяла от слънцето.

От двете страни на широката река се простираха засети с памук ниви; зелените и златисти стръкове на растенията проблясваха и трептяха на лекия вятър. Сложната иригационна система, заместила годишните прииждания на Нил, изпомпваше вода и я отвеждаше на километри от реката в двете посоки. Човек лесно можеше да си представи, че в цял Египет няма никаква пустиня, ако от време на време зад зеленината не надничаха върховете на дюните.

Самата река бе пълна с фелуки - малки плавателни съдове с правоъгълни платна и нисък широк корпус. Уилсън се усмихваше, докато минаваше покрай безизразните недружелюбни старци, управляващи небрежно пълните с товари лодки. С потъмнялата си и съсухрена от слънцето кожа те създаваха впечатление, че са прекарали в реката целия си живот. Всички до един пушеха ръчно свити цигари.

Уилсън се опита да си представи как е изглеждало това място преди хиляди години - грамадни египетски галери, пълни с войници, които непрекъснато патрулират из реката. Нил е изисквал постоянна защита от римляните на север и нубийците на юг. Това е бил най-лесният път за нахлуване в страната. Но фараоните защитавали реката много умело и нито една вражеска войска не успяла да проникне в Египет по този начин.

Умът на Уилсън продължи да рисува картини от миналото.

Нил беше използван за превозването на розов гранит, базалт и алабастър от далечните каменоломни на юг, при Асуан. Материалите били използвани наред с пясъчника, добиван недалеч оттук, за изграждането на огромните пирамиди. Мъже, чието единствено облекло било препаска около бедрата, теглели с въжета огромни баржи под изпепеляващото слънце. „Било е изумително - помисли си Уилсън. - Люлката на модерната цивилизация“. Но след времето на фараоните тази цивилизация бе преживяла периоди на голям смут. Списъкът на войските, нахлували в тези земи, бе дълъг и египетският народ бе понесъл огромни страдания - по времето на персите, гърците, римляните, турците, арабите, французите и англичаните. Страната завинаги щеше да пази белезите от чуждите завоеватели.