Честотата на Шуман [bg]

Последваха кратки аплодисменти.

Андре се приближи, намръщи се и каза тихо в ухото на Бартън:

-      Трябва да поговоря с вас насаме.

Дейвин изгледа момчето учудено.

-      Разбира се, Андре, да излезем навън. - Бартън отвори вратата и му даде знак. - Вие също, Уилсън.

-      Искам да поговорим насаме! - настоя Андре.

-      Навън, ако обичате. - Той ги изведе в коридора и затвори вратата. - И така, какъв е проблемът?

-      Не мога да говоря пред Уилсън - каза Андре. - Отнася се за него.

-      Уилсън, отдръпнете се, ако обичате - спокойно каза Бартън.

Уилсън се отдалечи, а Бартън и Андре заговориха тихо. Отначало разговорът изглеждаше спокоен, но постепенно тонът се повиши и започнаха да се долавят напрегнати нотки. Андре явно беше развълнуван. Бартън беше скръстил ръце на гърдите си и изобщо не изглеждаше радостен. Андре посочи обвинително Уилсън.

„Хлапе, направи ми услуга - помисли си Уилсън. - Кажи на Бартън да използва другия Ген-ЕП кандидат и ще съм ти длъжник до гроб“. Реши да не ги гледа и им обърна гръб. Имаше толкова много други неща, за които да мисли. Например за пътуването във времето и дали ще боли. Когато погледна отново, бяха дошли и Дейвин и Карин.

Бартън изглеждаше възбуден.

-      Съжалявам, Андре - каза той високо. - Повече няма да обсъждам това! Така трябва да стане. Уилсън, елате! - Бартън свали значката от лабораторната престилка на Андре и се обърна към Карин. - Донеси работния лист на Андре. Веднага!

Тя се поколеба за момент и изчезна.

Уилсън приближи бавно групата. Нещата в земята на Меркурий май не бяха чак толкова идилични.

Андре беше пребледнял.

-      Правите грешка - тихо каза той.

-      Разкарайте го оттук - нареди Бартън.

Всички мрачно загледаха как Дейвин отвежда Андре. Момчето погледна Уилсън в очите, докато се разминаваха. Изражението му бе нещастно и гневно.

-      Какво става? - попита Уилсън.

Бартън изглеждаше обезсърчен.

-      Май напрежението е твърде голямо за момъка.

Карин се върна и подаде на Бартън електронен лист.

Бартън внимателно прегледа страниците.

-      Карин, погрижи се за Уилсън. Изпрати го до стаята му. - Обърна се и тръгна по коридора като замаян.

Уилсън се обърна към Карин.

-      Какво стана?

-      Андре отпада от Меркуриевия екип - спокойно отвърна тя. - Хванали са го да използва системата за сигурност първа степен. Ама че глупаво момче.

Уилсън не разбираше защо Бартън не му беше казал това - та нали бяха прекарали целия ден заедно. Със сигурност би трябвало да е знаел.