Списъкът на обречените [bg]

Люис кимна.

— А вие сте ме взели на работа да държа под око кадрите… да следя момчетата, които взимаме при нас, да знаят кога и кои граници могат да прекрачат. Казвам ви, Виктор би прекрачил всякакви граници, стига това да му помогне да постигне своето.

— Знаете ли, че снощи се обадих на Стан и му наредих да изтегли Виктор и екипа му?

Люис кимна.

— Виктор твърди, че тъкмо са се канели да си тръгнат от мястото, когато Рап им е изпратил примамка.

— Информиран съм за това.

— Вярваш ли на Виктор?

Люис внимателно подбра думите си.

— Не мога да съм напълно сигурен в нито една дума, която казва Виктор.

— Нещо друго?

— Едно е да го използваш за обучението на новобранци във „Фермата“, като го караш да се държи грубо с тях… но да го пуснеш свободно в Париж… — Люис поклати глава. — Идеята не е никак добра.

— И защо не ми го каза по-рано?

— Почти всичко съм изложил в моя доклад.

Стансфийлд обърна студените си сиви и пресметливи очи към психолога:

— Аз получавам доста доклади. Защо не дойде лично при мен?

Люис въздъхна.

— Когато той е бил вербуван, аз още не работех тук. Но през последната година притесненията ми за него се засилиха. А трябва да се съобразявам и със Стан.

— Какво за него?

— Двамата сте много лоялни един към друг.

— С него имаме обща история, Том, но аз много добре познавам слабостите на Стан.

— Разрешете да бъда откровен до болка, сър.

У лекаря отново заговори командосът зелена барета и Стансфийлд съзнаваше, че щом Люис иска такова разрешение, значи ще бъде извънредно критичен към него. Но той не се боеше от истината.

— Разрешавам.

— Вие имате пристрастие към Стан, което вреди на преценката ви. Многократно с Айрини сме се опитвали да насочим вниманието ви върху някои проблеми с него, но вие винаги само махвате пренебрежително с ръка. Разбирам, че този човек има забележителна кариера и без съмнение е полезен в определено отношение, но се боя, че като му е било възложено да вербува и обучава курсанти, е допусната огромна грешка. И Виктор е красноречиво доказателство за това. Този човек е трябвало да отпадне при селекцията още преди години.

Отново вперил поглед през еднопосочното стъкло, Стансфийлд попита:

— И какво ми препоръчваш?

— Колкото се може по-скоро да кажете на Виктор да си събира багажа.

— А ако той не иска да напуска?

Синеокият психиатър, бивша зелена барета, се поколеба за секунда и отговори:

— Тогава ще трябва да го ликвидирате.

Стансфийлд не очакваше нещата да придобият толкова сериозен обрат. Той познаваше Люис като мъдър човек, който беше много прецизен в препоръките си. За първи път от три години той предлагаше подобна мярка. Заместник-директорът нямаше илюзии за поста, който заемаше. Беше убивал преди и беше заповядвал на други да убиват. Това беше част от работата му.