Списъкът на обречените [bg]

— Да, но не е само това. Мисля, че разполага с достатъчно знание, за да излъже машината. И Стан изобщо не ми помага.

— Как така?

— Преди съм го виждал много по-строг и суров от сега. Сега в повечето случаи мога да отгатна какъв ще е следващият му въпрос. Трябва да накараш разпитвания да си мисли за едно, да го насочиш в определена посока, после да го шокираш, като му отправиш обвинение. Трябва да се опиташ да го изкараш от равновесие и да наблюдаваш каква ще е реакцията му.

— И Стан не го прави.

— Не. Оставя този тип да си разказва неговата история. От време на време се връща назад и го кара да конкретизира нещо.

Стансфийлд не беше новак с полиграфите. Самият той вече не помнеше колко пъти беше тестван с детектор на лъжата. Хиляди пъти беше заповядал да бъдат тествани други. Съществуваха много и най-различни техники. Талмидж му беше описал само една от тях, която те наричаха „да подадеш на разпитвания въже, за да се обеси сам“.

— Това не е необичайно.

Талмидж поклати глава и се намръщи.

— Някои хора го правят така, но аз многократно съм работил със Стан и знам, че това не е неговият стил. Той е като уличен боец. Нищо не е забранено за постигане на целта. Веднъж започне ли, той влиза в атака и продължава да напада, докато не смачка психически разпитвания до такава степен, че онзи вече не посмява да го излъже.

Шефът обмисли ситуацията и го попита:

— Да го изтегля ли?

Талмидж се почувства неловко.

— Ти решаваш, шефе. Но ако някой ще го критикува, по-добре да си ти. Нямам желание да ми отхапе главата.

— Разбрах. — Стансфийлд не го показа, но остана крайно недоволен, че беше позволил на Хърли да създаде среда, в която всички се бояха да изразяват открито мнението си. Обърна се към Кенеди и Люис и им каза: — Защо не отидете да проверите гласовата поща? Трябва да си кажа две приказки със Стан насаме. — Той потупа Талмидж по рамото. — Кажи му да излезе да си почине.

Талмидж се наведе към конзолата и натисна бутона на микрофона:

— Момчета, да направим почивка. Виктор, да ти донесем ли нещо за ядене или за пиене?

Виктор поиска черно кафе.

Специалистът погледна през стъклото към недодялания Брамбъл.

— Знаеш, че не можем да ти дадем кафе.

— Добре тогава. Донесете ми вода.

Хърли излезе от стаята за разпити и отиде при Стансфийлд и Талмидж.

— Мисля, че вървим добре — каза той на специалиста. — Какво показват уредите?

— Скапана работа.

Преди Хърли да каже нещо, се намеси Стансфийлд:

— Ще ми кажеш ли какво точно правиш?

— Как така какво правя? Опитвам се да измъкна истината от него.

— Не мисля. — Стансфийлд остана спокоен, без да издава емоциите си.