Списъкът на обречените [bg]

Поне в това отношение Фурние беше доволен от себе си. По-големият проблем щеше да е ЦРУ. Той разполагаше с фотографии, на които се виждаше как Хърли и неговите главорези влизат в страната и потеглят с колата към същата онази улица, на която беше станала престрелката. Издадената от Фурние заповед неговите хора да ги проследят беше напълно в съответствие с устава и правилата на Дирекцията. Те не бяха отишли да следят френски граждани, а офицери от чуждестранна разузнавателна служба. Тези чуждестранни разузнавачи бяха влезли в страната само дванайсет часа след касапницата в хотела.

По-важно за него беше да скрие тази информация, за да може да я използва като разменна монета или като лост за изнудване на ЦРУ. Ако предадеше на полицията фотографията на мъртвия американски агент, само щеше да загуби. Ако можеше да я задържи в тайна, щеше да принуди с нейна помощ ЦРУ да се съгласи на отстъпки и също така да направи паричен превод на значителна сума. Те нямаше да имат избор, щом им покажеше фотографиите на Хърли и хората му. Изводът беше очевиден. Агентите от ДЖСЕ не бяха застреляни от местни гангстери. В престрелката бяха замесени обучените убийци на Хърли.

Фурние имаше и други въпроси. Какво правеха хората на Хърли точно на тази улица? Кого търсеха? Възможно ли беше да са дебнели американския убиец? През последната година Пол положи неимоверни усилия, за да се сдобие със самоличността на тайнствения ликвидатор. Най-големият му успех беше, че се добра до списъка с мишените му. Неговият източник или наистина не познаваше убиеца, или искаше да изтъргува по-скъпо информацията. След като обаче бяха простреляни двама негови служители, всичко се променяше.

Фурние и източникът му споделяха прагматичното мнение, че не е добре нито за Америка, нито за Франция някакъв убиец да бърка в кошерите на терористите, осеяли цялото Средиземноморие. Фурние умело манипулираше нагласите и фанатичните вярвания на различни групи, воден от една-единствена цел — да опази Франция от кръвопролития. Неговите началници и ръководители, чак до президента, или бяха дали негласното си одобрение, или конкретно бяха участвали в плана. Колкото до хубавата тлъста сума, която той беше натрупал по време на службата си, никой от правителството нямаше да го укори за това. Дори някои от журналистите щяха да го разберат, но никой нямаше да научи тази му тайна. Той беше сигурен, че е замел следите си. Изключено беше да намерят парите му.

Обмисляше следващия си ход, когато асистентът му влетя през вратата, без да почука.

— Трябва да видите това. — Мерме се насочи направо към телевизора и няколко секунди по-късно на екрана се показа зала, пълна с журналисти, които задаваха въпроси.