Списъкът на обречените [bg]

— Мислиш, че е бил Рап ли? — попита Кенеди.

Хърли наведе очи и поклати глава.

— Не разбирам какво става. По описанието ми прилича на него, но защо, по дяволите, ще стреля по агент от ДЖСЕ, а после ще го превързва?

Кенеди и Стансфийлд се спогледаха.

— Защото не той е стрелял по агентите — отговори Стансфийлд. — Някой друг го е направил.

Всички погледи мигом се насочиха към човека, който седеше в стаята за разпити. Настъпи дълго мълчание, накрая Стансфийлд каза:

— Айрини, със Стан трябва да останем насаме. Ще те настигна горе. Джим и Том, не се отдалечавайте много. Няма да се бавя. — Щом те излязоха, той се обърна към Хърли с думите: — Искам да ми отговориш честно и откровено.

Стан кимна.

— Искам да ме погледнеш в очите и да се закълнеш, че няма да ме излъжеш.

Стан мразеше подобни неща.

— Добре — отвърна и погледна стария си приятел в очите. — Няма да те лъжа. Питай.

— Спомняш ли си, когато съставихме списъка с мишените?

— Да.

— И ги запомнихме наизуст, после аз пуснах листа в машината за унищожаване на документи и прибрах остатъците в торбата за изгаряне.

— Да.

По леко изнервеното поведение на Хърли и въртенето му Стансфийлд вече се досещаше, че има нещо. За непознатите или противниците Хърли беше първокласен лъжец и изпечен мошеник, но за най-близките си приятели беше като разтворена книга.

— Когато се върна във „Фермата“, случайно да си възстановявал списъка?

— Какво имаш предвид? — Хърли отстъпи крачка назад и скръсти ръце.

— Отново си написал имената на хартия.

Хърли въздъхна.

— Виж, аз не мога да се похваля с мозък компютър като твоя. Моята сила е в съвсем друга област.

— Колко копия направи?

— Едно… но беше повече като папка с досиета. Трябваше да следя всяка информация за тези типове. Да разбера къде са им слабостите, какви са им намеренията, къде ще са следващата седмица, по-следващата.

Стансфийлд почувства едновременно облекчение и гняв.

— И доколкото те познавам, сигурно си държал тази папка в незаключено чекмедже, а не в сейф?

— Виж, никой не може да припари и на километър от „Фермата“ без моето знание. Това място е обезопасено като Форт Нокс.

— А според теб как Фурние се е добрал до списъка?

— Нямам представа.

— Със сигурност не съм му казвал нито аз, нито Айрини. — Стансфийлд се обърна и погледна през стъклото. — Ами той? Нали има достъп?

— Рап също.

— Наистина ли вярваш, че Мич ще даде списъка, за да може после да попадне в капана и да го прострелят? Не ставай смешен.

— Не знам. — Стан определено беше объркан. — Не мога да разбера какво е станало.

— Защото не искаш да приемеш истината.