Списъкът на обречените [bg]

Старецът се усмихна на Кенеди.

— Аз съм свещеник в базиликата „Сакре Кьор“ — каза той. — Чували ли сте за нея?

— Разбира се.

— Тя е много голяма и я посещават много туристи. Много хора влизат и излизат. Също така е и идеално място за провеждане на срещи на хора от Дирекцията. Такава среща се проведе и в събота вечерта. — Той бръкна в палтото си, порови и извади няколко листа бяла хартия, сгънати по средата. Постави листовете пред Кенеди. — Водих си записки. Паметта ми вече не е така силна. Срещата беше организирана от Пол Фурние, който работи в ДЖСЕ. Другите не бяха свестни. Или поне двама от тях не бяха. Срещал съм се със злото достатъчно често, а тези двамата бяха злото. Те бяха убийци. Мюсюлмани, които бяха много груби. Ядосаха се, че срещата се провежда в църква.

Кенеди кимна.

— Третият беше вежлив. Със смугла кожа, но френският му беше много по-добър от този на другите двама. Казваше се Макс. Започнаха да говорят за убийствата в хотела. Фурние каза на един от сърдитите мъже… не си спомням името му, но съм го записал. Каза: „Дойдохте да убиете един човек, а сега аз трябва да се оправям с девет трупа“. Каза още: „Дадох ви убиеца на сребърен поднос, а вие така се издънихте, че цял ден трябваше да чистя поразиите ви“.

— И вие бяхте там, докато те разговаряха? — попита го Кенеди.

— Не. — Де Фльори се усмихна. — Те бяха в криптата. Аз бях над тях, в църквата. Има една въздухоотводна тръба, през която гласовете им се чуват ясно, все едно че са в изповедалнята.

Кенеди кимна.

— Моля, продължете.

— По едно време доста се разгорещиха. Терористите обвиниха Фурние, че ги е подвел, че ги е измамил. Той ги обвини, че са пропуснали златна възможност да убият убиеца. Фурние обвини Самир, да, така се казваше онзи, че е убил трима невинни граждани, когато е бягал от хотела.

Кенеди и Стансфийлд се спогледаха, после отново насочиха вниманието си към стария свещеник.

— Те заплашиха Фурние и той също ги заплаши да ги удави в морето. Тогава те казаха, че Либия може да спре петролните си доставки за Париж и че терористите може отново да започнат да взривяват бомби във Франция. Фурние им се изсмя и отговори, че ще даде техните досиета на убиеца, който ще види сметката на всички им. Те го заплашиха, че ще го издадат на шефовете му. Фурние отговори, че шефовете му знаят всичко за тяхната уговорка. И така продължиха, докато не се намеси и не ги спря третият, който се казваше Макс. После пак говориха за убиеца и за местопрестъплението. След това… не си спомням какво казаха. — Де Фльори погледна към Кенеди. — Всичко е в записките ми. Препрочетох ги няколко пъти, за да не изпусна нещо. Всичко е там.

Тя чак сега забеляза, че е зяпнала от изумление. Примигна няколко пъти и погледна записките в ръцете си, после трескаво се зае да ги прелиства. Осем страници, написани на ръка, с красив и равен почерк. Сякаш държеше най-големия подарък, който някой някога й беше правил. Всичко казано от Рап беше вярно.