Карта от кости

Кат кимна, но очите й се плъзнаха по камерата и се спряха за миг върху стъклената пирамида. После неохотно се обърна и тръгна по тунела към входния вир.

Лицето на Вигор грееше от вълнение.

— Не мисля, че пак ще пламне така. Грей кимна към Рейчъл.

— Златната пирамида сигурно е служела за хранилище. Съхранявала е енергията си, съвършено запазена в свръхпроводиматай матрица… докато зарядът не бъде освободен от токовия удар, предизвиквайки верижна реакция, която източва съхранената енергия.

— Това означава — каза Вигор, — че дори да открият тази пещера, онези от Драконовия двор никога няма да се доберат до гатанката.

— Нито до златния ключ — каза Грей и потупа чантичката на кръста си. — Най-сетне сме на цяла крачка пред тях.

Рейчъл долови облекчението и задоволството в гласа му, но все пак му напомни:

— Но първо трябва да разгадаем гатанката. Имам идея откъде да започнем, но не и какъв е отговорът.

Грей си приближи към нея.

— Какво точно правиш?

Беше разстлала на пода карта на Средиземноморието. С черен маркер беше отбелязала разни места по картата със съответните им имена отстрани.

Рейчъл махна, обхващайки с жест пещерата.

— Фразата — „каквото е горе, такова е долу“ — първоначално се е отнасяла до звездите и как да съотнесем позициите им към собствения си живот.

— Астрология — каза Грей.

— Не точно — възрази Вигор. — Звездите наистина са управлявали древните цивилизации. Съзвездията били пазителите на сезоните, по тях се ръководели пътешествениците, пак те били и домът на боговете. Цивилизациите изразявали почитта си към тях, като им строели монументи, един вид отражения на звездната нощ. Една нова теория за трите пирамиди в Гиза твърди, че подредбата им отговаря на трите звезди в пояса на Орион. Дори и в по-нови времена всеки католически храм се проектира по оста изток — запад, отбелязвайки изгрева и залеза на слънцето. Ние и до днес почитаме тази традиция.

— Значи трябва да търсим модели — каза Грей. — Значими местоположения на нещо на небето или на земята.

— И гробницата ни казва на какво да обърнем внимание — допълни Рейчъл.

— Тогава аз значи съм глух — каза Грей. Вуйчо й също вече се беше сетил.

— Бронзовият пръст на Колоса — каза той и погледна към Центъра на пещерата. — Пирамидата, навярно копие на онази в Гиза. Останките от Александрийския фар над нас. Дори и особената форма на гробницата — като барабан — може би е отражение на Мавзолея в Халикарнас.

— Чакай малко — прекъсна го Грей. — Какъв мавзолей?

— Друго от Седемте чудеса — обясни Рейчъл. — Нали пом-ниш до каква степен е обвързан Александър с всички тях?

— Да — каза Грей. — Нещо, че раждането му съвпаднало с едно от тях, а смъртта му — с друго.

— Храмът на Артемида — каза Вигор и кимна. — И Висящите градини във Вавилон. Всички те са свързани с Александър… и с това място.

Рейчъл посочи картата, върху която работеше.