Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
На това ли ставаха свидетели тук?
Преди да го е осмислил напълно, енергиите внезапно утихнаха като буря в чаша — страховита, но кратка.
С отслабването на Майснеровото поле светът се върна към първоначалното си положение и натискът изчезна. Грей залитна крачка напред. Успя да спре, преди да е паднал в басейна. Пламъците във водата угасваха. Каквато и енергия да бе уловена в пирамидата, вече се беше изчерпала.
Никой не каза и дума.
Скупчиха се мълчаливо, водени от нуждата да са заедно, да усетят чисто физически присъствието на себеподобни.
Вигор се опомни пръв и посочи към тавана.
— Вижте.
Грей вдигна глава. Черната боя и звездите си бяха там, но странни букви грееха в огнен надпис пред купола.
???? ????? ???????, ???? ????? ????????
— Това е уликата — каза Рейчъл.
Буквите избледняваха пред очите им. Също като малката клада върху черната хематитова плоча в гробницата на свети Петър, и това откровение имаше кратък живот.
Грей се разбърза да извади подводната си камера. Трябваше да заснемат написаното.
Вигор го спря.
— Знам какво пише. На гръцки е.
— Можеш да го преведеш? Монсеньорът кимна.
— Не е трудно. Това е една фраза, която приписват на Платон. За това как ни въздействат звездите и че ние всъщност сме отражение на самите себе си. Тази фраза е поставила основите на астрологията и е крайъгълен камък на гностичните вярвания.
— И каква е фразата? — попита Грей.
— „Каквото е горе, такова е долу“.
Грей погледна звездния таван, после и отражението му във водата. Горе и долу. Същото, но изразено визуално.
— Но какво означава?
Рейчъл бавно вървеше покрай стената. После извика:
— Елате тук!
Грей чу плисък на вода.
Забързаха към нея. Рейчъл газеше към пирамидата.
— Внимавай — предупреди я Грей.
— Вижте — каза тя и посочи.
Грей заобиколи ъгъла на пирамидата и видя какво я е развълнувало толкова. На едната й стена, приблизително по средата, зееше отвор, квадрат със страна петнайсетина сантиметра. Пред него се виждаше едната от протегнатите ръце на Александър Велики, свита в юмрук. Рейчъл посегна към нея, но Грей я спря:
— Остави на мен.
Посегна да докосне ръката, доволен, че още е с водолазнате си ръкавици. Трошливата плът се усещаше като камък. Между стиснатите пръсти блещукаше парче злато.
Грей стисна зъби и отчупи един от пръстите, с което си спечели възмутено ахване от страна на Вигор.
Но това не можеше да се избегне.
Грей измъкна от свития юмрук златен ключ, дълъг около осем сантиметра, с дебели зъбци. Единият му край бе оформен като кръст. Беше изненадващо тежък.
— Ключ — промълви Кат.
— Но за коя ключалка? — попита Вигор. Грей отстъпи встрани.
— Ключалката е там, където трябва да отидем сега. — Очите му се вдигнаха към тавана, където буквите вече бяха изчезнали.
— Каквото е горе, такова е долу — повтори Вигор, забелязал накъде гледа.
— Но какво означава? — измърмори Грей и прибра ключа в чантичката на колана си. — Накъде ни насочва?
Рейчъл се беше дръпнала встрани. Обръщаше се бавно в кръг и оглеждаше помещението. Спря и закова поглед в Грей. Очите й светеха ярко. Този поглед вече му беше познат.
— Знам откъде да започнем.
13:24
В повдигнатата навигаторска каюта на хидрофойла Раул вдигна ципа на водолазния си костюм. Корабът беше собственост на Гилдията. Драконовият двор беше платил цяло състояние за него, но грешките днес бяха недопустими.
— Приближи ни в широка дъга, възможно най-близо, без да събудим подозрение — нареди той на капитана.
Две млади жени, едната черна, другата бяла, стояха от страни на капитана. Бяха по бански — техният еквивалент на камуфлажно облекло, — но в очите им светеше обещание за смъртоносна сила.
Без да каже нищо, капитанът завъртя кормилото и корабът пое под ъгъл встрани.
Раул обърна гръб на капитана и жените и тръгна към стълбата за долната палуба.
Мразеше да използва превозно средство, над което няма пълен контрол. Слезе по стълбата и отиде при отряда си от дванайсет мъже, които щяха да извършат гмуркането. Другите трима отговаряха за оръдията, умело вградени в носа и от двете страни на кърмата. Последният член на отряда му, доктор Алберто Менарди, си беше в каютата и се готвеше да разгадае тукашните гатанки.
Оставаше и нежеланата добавка към екипа му.
Жената.
Сейчан стоеше с разкопчан до пъпа водолазен костюм. Неопренът едва прикриваше гърдите й. Стоеше до кислородните си бутилки и водната си шейна. Миниатюрните едночленни шейни се задвижваха от по два пулсови двигателя. Плъзгаха се по вълните с главоломна скорост.