По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Имате ли оръжие тук? — попита Ричър.
— Това е ферма — отвърна Джаксън. — Фермерите винаги са подготвени за борба с вредителите.
В гласа му прозвуча смъртоносна решителност. Ричър отново погледна към него, а после към Тейлър. Също толкова висок, също толкова тежък. Със същите обикновени английски черти. Бяха горе-долу като братя. Горе-долу понякога е достатъчно. Той стана и отиде да разгледа телефона на бюрото от чамово дърво. Беше старомоден черен апарат. Слушалката беше свързана с кабел, а номерата се набираха с шайба. Нямаше запаметени номера и бързо избиране.
Ричър отново се обърна към Тейлър.
— Ти си искал това да се случи.
— Така ли?
— Използвал си името Лерой Кларксън. За да насочиш следата към апартамента си.
Тейлър не отговори.
— Можеше да кажеш на Джейд да не си взема играчките. Можеше да кажеш на Кейт да остави снимката. Сестра ти Сюзан можеше да ти донесе паспорта на Тони. Можеше да го вземе в чантата си. Тогава в списъка на пътниците щеше да има трима души на име Джаксън, а не двама Джаксън и един Тейлър. Ако не беше използвал истинското си име, никой нямаше да може да те проследи до Англия.
Тейлър мълчеше.
— Телефонът в твоя апартамент беше нов — продължи Ричър. — Преди не си имал такъв, нали? Купил си го, за да можеш да оставиш номера на Сюзан записан в него.
— Защо да го правя? — попита Тейлър.
— Защото си искал Лейн да те намери тук.
Тейлър не отговори.
— Говорил си с Дейв Кемп в магазина — добави Ричър. — Казал си му всякакви ненужни подробности. А той е най-големият клюкар в графството. После си отишъл в странноприемницата, за да пиеш заедно с най-любопитните фермери. При тези обстоятелства трябваше да си стоиш вкъщи. С новото си семейство. Но ти не си искал да го направиш. Защото си искал да оставиш ясна следа. Защото си знаел, че Лейн ще наеме някой като мен. И си се постарал да помогнеш на този човек да те намери. Защото искаш да доведеш Лейн тук, за да се разправиш с него.
В стаята настъпи мълчание.
— Искаш да бъдеш на свой терен — каза Ричър. — И си решил, че това място е лесно за отбрана.
Мълчанието продължаваше. Ричър хвърли поглед към Кейт.
— Вие се разтревожихте — каза той. — Но не защото Лейн идва, а защото идва сега. Твърде рано.
Кейт не отвърна, но Тейлър кимна.
— Както вече ти казах, той излезе малко по-бърз, отколкото очаквахме. Но да, наистина искахме да дойде.
— Защо?
— Ти току-що го каза. Защото искахме да се разправим с него. Докрай. Веднъж завинаги.
— Защо точно сега?
— Вече ти казах.
— Репарациите за ранените войници не са толкова спешни.
Кейт Лейн вдигна очи към тях от стола, на който седеше.
— Бременна съм — каза тя.
68
В меката светлина на пламъците от огнището крехката красота на Кейт късаше сърцето. Тя продължи:
— Когато двамата с Едуард започнахме да се караме за пръв път, той ме обвини, че не съм му вярна. Което не беше истина. Но той беше бесен. Каза ми, че ако някога ме хване да му изневерявам, ще ми покаже колко съм го наранила, като направи на Джейд нещо, от което мен ще ме заболи още повече. Тогава влезе в такива подробности, че не искам да повтарям думите му. Не и сега, не пред нея. Но беше много страшно. Толкова страшно, че се опитах да си наложа да не го приемам насериозно. Но след като чух за Ан, Найт и Хобарт, вече знаех, че трябва да го приема точно така. По това време наистина имах какво да крия. Така че двете избягахме. И ето ни сега тук.
— А Лейн е по петите ви.
— Лейн заслужава това, което ще получи, мистър Ричър. Той е чудовище.
Ричър се обърна към Джаксън.
— Ти нямаше да поправяш багера, защото щеше да чистиш рововете, нали? Сега не вали и те изглеждат съвсем в ред. А ти не би загубил време да правиш нещо подобно. Не и сега. Не и при тези обстоятелства. Ще поправяш багера, защото се каниш да копаеш гробове.
— Поне един гроб — обади се Тейлър. — А може би два или три, докато всички от екипа не си тръгнат и не ни оставят на мира. Имаш ли проблем с това?
В самолета Ричър беше казал: „Ние ще намерим Тейлър, Лейн ще се оправи с него, а после аз ще се оправя с Лейн.“ Полинг го беше попитала: „Как?“ И Ричър беше отговорил: „Ако преценя, че екипът ще се разпадне, когато Лейн го няма, ще оставя другите живи. Но ако някой от тях прояви желание да заеме мястото му, ще се наложи да очистя и него. И така нататък, докато екипът наистина се разпадне.“