Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Ала Глицки умееше да води разпит, а първото правило е да не отговаряш на въпроси, а да ги задаваш.
— Питам къде сте били вие, когато е била убита. Съвсем простичък въпрос.
— Добре. Ето ви и простичкия отговор. Дори не бих могъл да ви кажа на коя дата бе убита Брий, лейтенанте. Заварвате ме в разгара на предизборна кампания на стойност трийсет милиона долара за губернатор на най-пренаселения щат в страната. За последните шест и повече месеца съм имал между десет и трийсет изяви всеки божи ден.
Глицки кимна.
— За протокола сте казали, че през онази сутрин сте били вкъщи, тук. Сам. Спомняте ли си?
— Аз го казах — вметна Валънс. — Така казах на инспекторите ви. Господи, и то поне пет пъти. Деймън все трябва да спи поне от време на време. Снимахме реклами, които трябваше да излязат на следващата седмица. В деня на смъртта й му се налагаше да лети за Сан Диего по обяд и се успа.
— Вижте — Кери бе почервенял. — Убийството на Брий беше ужасна трагедия и от все сърце бих желал да не се бе случило. Освен това се надявам да откриете убиеца. Но ми се иска градът да разполага с по-компетентна полиция, която да не се хваща за сламката и да не ме безпокои в предпоследния ден от кампанията ми.
Валънс схвана намека му и се изправи.
— Това е то. Ще се обадя на кмета. Той ще сложи край на тази история. — И се обърна направо към Глицки. — Няма да ви се наложи да изчакате до изборите, лейтенанте. Може да изгубите значката си още тази нощ.
Харди се пресегна към магнетофона, изключи го и заговори, преди Глицки да успее да отвърне:
— Прекрасно хрумване, Валънс. Давайте. А пък аз ще позвъня на Джеф Елиът и тогава ще видим докъде ще стигнем.
— Вие познавате ли Джеф? — обади се Кери, целият слух.
— Приятели сме — отговори Харди. — Идвал е тук миналата вечер, но вас ви е нямало. Какво ще кажете?
— Стига толкова! — извиси глас Глицки. Вдигна касетофона и го включи наново, а после прошепна сред възцарилата се тишина. — Аз водя разпита. Аз ще задавам въпросите. Господин Кери, ще ви отнема още пет минути, а после ще си отида заедно с господин Харди. Признахте, че сте били в жилището на Брий Бомонт. Какво правихте там?
Кандидатът възмутено тръсна глава.
— Посетих я. Тя бе един от консултантите ми, а освен това бяхме приятели.
— Само двамата ли бяхте?
— Да. Това престъпление ли е?
Глицки внезапно смени курса:
— Какво правихте вчера след полунощ?
Кери се отпусна на облегалката. Повторно попи челото си с кърпата.
— Снощи ли? Какво общо има снощи с всичко останало?
— Снощи на пет пресечки оттук бе убит полицай.
Кери хвърли поглед към Валънс.
— Няма да се спрат пред нищо — каза му. После отново се обърна към Глицки: — Сигурно съм убил и него. Не ми стига предизборната кампания за губернатор. Трябва в допълнение да планирам няколко убийства и едно от тях да е на ченге. Сигурно имам непоносимост към скуката. — Въздъхна. — Снощи излязох да се разходя.
— Да се разходите ли?
— Точно така. Приключих към… към колко, Ал, към единайсет и половина ли? Чувствах се превъзбуден. От отравянето с МТБЕ. От смъртта на Брий. Та дори и от тук присъстващия господин Харди. Реших да се разходя, за да се поразтоваря от напрежението.
— Притежавате ли пистолет, господин Кери?
— Естествено — отвърна домакинът. — Мазето ми е претъпкано с „Узи“-та и полуавтоматични пушки. Особено си падам по „АК–47“. Когато не избивам жени и полицаи, се преобличам като пощенски служител и изръсвам закусвалните „Макдоналдс“ тук и там. — Насили се и стана. — Както отбелязахте, това бе доброволен разговор. Ще ви бъда благодарен да получа утре екземпляр от този запис в щаба си. И ви уверявам, че ще се обадя на кмета, а вие двамата правете каквото искате.
Вече се бе озовал в средата на стаята, когато Глицки — куче, не пускащо захапания кокал, — изрече зад гърба му:
— Притежавате ли пистолет, господин Кери? Не ми отговорихте.
Кандидатът спря и бавно се извърна. Отговори с премерен тон:
— Имам деветмилиметров „Глок“ за самозащита в спалнята си. Не съм застрелял колегата ви с него. Честна дума.
Глицки се усмихна и кротко го нападна:
— Откъде знаете, че е бил застрелян?
Кери се вцепени. Погледът му, за миг обладан от страх, се метна към Валънс. Съвзе се и обърна очи към Глицки.
— Ако се съди по въпросите ви за пистолети, предположението ми е напълно разумно. А сега, лека нощ, лейтенанте.
Докато караха към центъра, и двамата мъже не отрониха нито дума първите няколко пресечки. Спряха на светофара на „Гиъри“ и Харди се извърна на седалката до шофьора.