Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Дризт още не можеше да започне да схваща какво става от несвързания диалог, но нямаше нужда да подрежда думите на джуджето. Той протегна ръка към Гуенивар, надявайки се, че пантерата ще сподели с него неочаквано станалата прекрасна панорамна гледка. Дризт знаеше, че ще стои на върха, на Върха на Бруенор много пъти и ще гледа трепкащите светлини, защото обмисляйки всичко казано от джуджето, той ясно бе чул една фраза, думи, които, които бе копнял да чуе толкова дълго време:
Добре дошъл у дома.
Епилог
От всички раси в Царствата никоя не е по-смущаваща или по-объркваща от хората. Муши ме убеди, че боговете не са същества извън нас, а са въплъщение на онова, което е в сърцата ни. Ако е вярно, тогава многото и различни богове на човешките секти, които имат толкова различно поведение, разкриват много за тяхната раса.
Ако вземем за пример полуръстовете или елфите, или джуджетата, или която и да е от другите раси, добри или лоши, ще знаем какво да очакваме. Разбира се, има изключения и аз смятам себе си за едно от най-големите! И все пак, едно джудже най-вероятно ще бъде грубо, но честно, а аз никога не съм срещал елф, дори не съм чувал за елф, който да предпочете пещерата пред откритото небе. Човешките предпочитания обаче, са известни само на хората — ако дори и те могат да ги определят.
С термините на доброто и злото, човешката раса трябва да се съди най-предпазливо. Сражавал съм се с подли убийци, наблюдавал съм магьосници, толкова обладани от своята сила, че безмилостно са унищожавали всички други създания по пътя си и съм виждал градове, където група хора предизвиква злополучието на собствената си раса, живеейки в разкошни палати, докато други мъже и жени, и дори деца умират от глад в клоаките по калните улици. Но съм срещал и различни хора — Кати-Бри, Муши, Уолфгар, Агорвал от Термалайн, — чиято чест не може да се постави под съмнение и чийто принос към доброто в Царствата през краткия им живот не може да се сравнява с това на повечето джуджета и елфи, които да живеят половин хилядолетие и повече.
Хората наистина са странна раса и съдбата на света все повече и повече зависи от тях. Те притежават по-пълен спектър от характери от останалите раси, те са единствената „добра“ раса, която води войни срещу самата себе си, при това тревожно често.
Елфите от Повърхността все още имат надежда за края на всичко това. Онези, които са живели най-дълго и са видели раждането на много столетия, хранят вярата, че човешката раса ще узреела доброто, а злите й представители ще се самоунищожат, оставяйки света на онези, които останат.
В родния си град аз станах свидетел на ограниченията на злото, на самоунищожението и неспособността да постигнеш висшите си цели, дори целите, свързани с придобиване на повече власт. По тази причина аз също ще запазя надежда за хората и за Царствата. Също както Царствата са безкрайно различни, така и хората са най-гъвкави, най-способни да се противят на онова, което в себе си смятат за неправилно.
Самото ми оцеляване зависи от вярата ми, че този живот има своя висша цел: тези принципи са награда за мен. Следователно не мога да гледам напред с отчаяние, а с надежда за всичко, за което мечтая и с непоколебимост, че аз също мога да помогна за достигането му.
Това е моята история, разказана толкова пълно, колкото мога да си припомня и колкото реша да разкрия. Пътят ми беше дълъг и изпълнен с препятствия и трудности и знам само, че оставих толкова много зад себе си, че не съм сигурен дали ще мога да си го припомня честно.
Никога няма да гледам назад към онези дни и да се смея, цената за чувствата, които ще ме завладеят, е твърде висока. Често обаче си припомням Закнафейн и Белвар, и Муши, и всички други приятели, които съм оставил зад себе си.
Чудя се също за многобройните неприятели, с които съм се срещал, за многобройните животи, отнети от моите остриета. Дните ми бяха изпълнени с насилие в един свят на насилие и врагове — мои врагове и врагове на всичко, което съм смятал за скъпо. Прочух се заради несравнимия замах на ятаганите заради способностите си в битката и трябва да призная, че много пъти съм се чувствал горд заради тези трудно придобити умения.
Но всеки път, когато се отърсвам от вълнението и обмислям всичко по-пълно, аз съжалявам, че нещата не са били различни. Споменът за Масой Хюнет ми причинява болка — единственият елф, когото съм убил, макар че той започна нашата битка и сигурно щеше да ме убие, ако не бях доказал, че съм по-силен. Мога да оправдая действията си в този съдбовен ден, но никога няма да се почувствам спокоен заради тяхната необходимост. Трябва да има и по-добър начин от меча.