Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Роди дръпна рязко каишката на кучето си и излетя навън, тропайки силно с тежките си ботуши и тръшвайки всяка врата, през която минаваше. По знак на Бруенор четирима войници го последваха, за да се уверят, че ще напусне без непредвидени инциденти. Останалите в официалната зала се разсмяха и поздравиха краля си за начина, по който бе подредил човека.
Кати-бри не се присъедини към веселието им, както Бруенор не пропусна да отбележи и джуджето реши, че знае защо.
Вярна или не, историята на Роди бе предизвикала съмнения у момичето.
— Е, сега разбра ли — каза й грубо той, опитвайки се да я подтикне да изкаже своето мнение. — Мрачният елф е издирван убиец. Трябва да приемаш предупрежденията ми по-сериозно.
Кати-бри горчиво прехапа устни. Дризт не й беше разказал много за живота си на повърхността, но тя не можеше да повярва, че този мрачен елф, който бе започнала да опознава, е способен на убийство. Нито пък можеше да отрече очевидното: Дризт беше мрачен елф и този факт придаваше достоверност на историята на Роди МакГристъл за нейния по-опитен баща.
— Чуваш ли ме, момиче? — повтори Бруенор.
— Трябва да ги събереш заедно — каза неочаквано Кати-бри. — Елфът, Касиус и грозния Роди МакГристъл. Трябва…
— Това не е мой проблем! — изрева джуджето, прекъсвайки я рязко. Сълзи рукнаха от очите на Кати-бри и потекоха по лицето й при неочаквания гняв на баща й.
Светът се завъртя пред нея. Дризт беше в опасност, а още по застрашена бе и истината за миналото му. Също толкова болезнено за Кати-бри беше и това, че баща й, който обичаше и уважаваше откакто се помнеше, сега изглежда оставаше глух за справедливостта.
В този ужасен момент Кати-бри направи единственото нещо, което едно единадесетгодишно момиченце можеше да стори при тези условия — обърна се и избяга.
Кати-бри не знаеше точно къде отива, докато бягаше по ниските пътеки по Грамадата на Келвин, въпреки обещанието, което бе дала на Бруенор. Тя не можеше да преодолее желанието си да дойде тук, макар че почти нямаше какво да предложи на Дризт, освен предупреждението, че МакГристъл го търси.
Тя не можеше да намери решение при всичките си тревоги, но после застана пред мрачния елф и разбра истинската причина, поради която бе предприела тази рискована постъпка. Не беше дошла заради Дризт, макар че искаше той да е в безопасност. Бе дошла заради собствената си съвест.
— Никога не си ми разказвал за Тисълдаунови от Малдобар — каза ледено вместо поздрав, стопявайки усмивката на елфа.
Мрачното изражение, което прекоси лицето на Дризт ясно показа болката му. Виждайки тъгата му, Кати-бри реши, че това потвърждава обвиненията срещу него. Нараненото момиче се обърна и се опита да избяга. Дризт обаче, я хвана за раменете, обърна я към себе си и я задържа. Наистина щеше да е прокълнат, ако това момиче, което го беше приело с отворено сърце, повярваше в тези лъжи.
— Не съм убил никого — прошепна той през риданията на Кати-бри, — освен чудовищата, които изклаха Тисълдаунови. Кълна се!
После той й разказа цялата история, каза й дори за бягството си от Ястреборъката Чучулига.
— И сега съм тук — завърши Дризт, — и искам да оставя станалото зад себе си, макар че никога, кълна се, няма да го забравя!
— Вие разказвате две съвсем различни неща — отвърна Кати-бри. — Ти и МакГристъл, имам предвид!
— МакГристъл? — ахна Дризт, сякаш въздухът внезапно бе напуснал тялото му. Той не беше виждал едрия мъж от години и вече смяташе, че Роди принадлежи на далечното му минало.
— Дойде днес — обясни му момичето. — Огромен мъж с жълто куче. Той те търси.
Това порази Дризт. Нима никога нямаше да избяга от миналото си? И ако беше така, как можеше да се надява да бъде приет от някого?
— МакГристъл каза, че ти си ги убил — продължи Кати-бри.
— Значи имаш само думите на двама ни — отсъди Дризт — и нито едно доказателство, което да докаже една от двете истории.
Тишината, която се възцари след думите му, сякаш продължи часове.
— Никога не съм харесвала подобни грозни грубияни — подсмръкна Кати-бри и успя да се усмихне за първи път, откакто бе срещнала МакГристъл.
Потвърждаването на тяхното приятелство развълнува дълбоко Дризт, но той не можеше да забрави бедата, която бе надвиснала над него. Трябваше да се бие с Роди, а може би и с други, ако ловецът на глави бе успял да предизвика негодувание — лесна задача предвид миналото на елфа. Или може би трябваше да избяга и отново да приеме пътя за свой дом.
— Какво ще правиш? — попита Кати-бри, усещайки тревогата му.