Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Не пипай момичето ми, МакГристъл — каза направо Бруенор. — Не биваше да пипаш момичето ми.
— Тя е в съюз с елфа! — възрази Роди — Предупреди този дяволски убиец за идването ми.
— Дризт не е убиец! — възпротиви се Кати-бри. — Той не е убил фермерите! Той каза, че ти говориш така, за да накараш другите да ти помагат!
Внезапно тя разбра, че току-що бе признала пред баща си, че се е срещала с елфа. Когато Кати-бри намери Бруенор, тя му разказа само за грубото поведение на Роди.
— Била си при него — каза Бруенор, очевидно засегнат. — Излъга ме и си била при елфа. Казах ти да не ходиш. Ти каза, че няма…
Огорчението на Бруенор засегна Кати-бри, но тя бързо си спомни за убежденията си. Бруенор искаше от нея да е честна, но това изискваше също да бъде честна и към истината.
— Веднъж ти ми каза, че всеки си получава заслуженото — отвърна му момичето. — Каза ми, че всеки е различен и че всеки трябва да бъде приеман заради това, което е. Аз видях Дризт такъв, какъвто е и го видях наистина, казвам ти. Той не е убиец! А той е — тя посочи обвинително към МакГристъл — лъжец! Не се гордея със собствената си лъжа, но никога не бих оставил Дризт да бъде хванат от този!
Бруенор обмисли думите й за момент, после я прегърна през кръста и здраво я притисна към себе си. Все още го болеше заради измамата на дъщеря му, но джуджето беше гордо, че неговото момиче бе застанало зад собствените си разбирания. В действителност Бруенор бе дошъл, не за да търси Кати-бри, която мислеше, че се цупи в мините, а за да намери елфа. Колкото повече си припомняше битката си с реморхаза, толкова повече се уверяваше, че Дризт бе дошъл да му помогне, а не да се бие с него. Сега, в светлината на последните събития, у него почти не останаха съмнения в това.
— Дризт дойде и ме освободи от МакГристъл — продължи Кати-бри. — Той ме спаси.
— Мрачният елф я е побъркал — каза Роди, усещайки нарастващата неприязън на джуджето, защото нямаше желание да се бие с такъв опасен противник. — Той е убиец, казвам ти. И Бартоломю Тисълдаун щеше да ти го каже, ако мъртвите можеха да говорят!
— Ба! — изсумтя Бруенор. — Не познаваш момичето ми, иначе щеше да помислиш повече, преди да я наречеш лъжкиня. Казах ти и преди, Роди МакГристъл, че не обичам да плашат дъщеря ми! Смятам, че трябва да се махаш от долината ми. И смятам, че трябва да го направиш веднага!
Роди изръмжа, същото направи и кучето му, което застана между планинеца и джуджето и оголи зъбите си срещу Бруенор. Той вдигна рамене и изръмжа предизвикателно към звяра. Кучето се стрелна към глезена на джуджето, но то умело постави ботуша си в муцуната му и разтвори долната му челюст до земята.
— И да вземеш вонящото си куче с теб! — изрева той, макар че като оцени загладените му хълбоци, реши, че би могъл да има повече полза от невъзпитаното животно.
— Ще ходя, където аз реша, джудже! — заяви му Роди. — Ще хвана елфа и ако той е в твоята долина, там ще съм и аз!
Бруенор разпозна безсилието в гласа на мъжа и разгледа по-подробно белезите върху лицето на Роди и дълбоката рана на ръката му.
— Елфът е избягал от теб — каза джуджето и усмивчицата му жегна Роди.
— Но не задълго — обеща той. — И никакво джудже няма да застане на пътя ми!
— Връщай се в мините — каза Бруенор на Кати-бри. — Кажи на останалите, че може да се забавя малко за вечеря.
Брадвата се озова в ръцете му.
— Подреди го добре — промърмори Кати-бри, без да се съмнява в уменията на баща си.
Тя целуна Бруенор по шлема, после щастливо побягна. Баща й, й беше, повярвал. Нищо в целия свят не можеше да е погрешно.
Роди МакГристъл и трикракото му куче напуснаха долината малко след това.
Роди беше видял слабостта на Дризт и мислеше, че може да спечели битката срещу елфа, но не бе забелязал нищо подобно у Бреунор Бойния чук. Когато Бруенор го повали, подвиг, който не му отне особено много време, Роди не се усъмни и за секунда, че ако беше помолил джуджето да го убие, то с радост щеше да го направи.
От върха на южното възвишение, където бе отишъл да погледне за последно Десетте града, Дризт видя как една каруца излиза от долината и заподозря, че може да е на ловеца на глави. Без да знае какво означава това, но и не вярвайки, че Роди е променил мнението си, Дризт погледна надолу към багажа си и се зачуди накъде да поеме сега.
Светлините на градовете се запалиха и Дризт се вгледа в тях със смесени чувства. Той се беше изкачвал тук няколко пъти, очарован от околностите, смятайки, че е намерил своя дом. Колко различна беше сега тази гледка! Появата на МакГристъл го бе накарала да се замисли и му напомни, че все още бе изгнаник и може би винаги щеше да е.