Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Излайване на жълтото куче бе единственото предупреждение, което получи, но то не бе достатъчно, за да избегне скока на пантерата. Гуенивар избута Роди от Дризт, притискайки го към земята. Якият мъж обаче запази самообладание и успя да удари пантерата, докато тя отминаваше край него, по десния хълбок. От своя страна, упоритото куче се нахвърли върху нея, но Гуенивар се съвзе, завъртя се около Роди и го прогони.
Когато Роди се обърна отново към Дризт, бе посрещнат с дива вихрушка от удари, която не смогваше да отбива и не можеше да посрещне подобаващо.
Дризт бе видял действията на пантерата и огънят в лилавите му очи обещаваше край на компромисите. Дръжката на ятагана се стовари върху лицето на Роди, последвана от тъпата страна на острието. Кракът на елфа се впи в стомаха му, в гърдите, а после и в слабините толкова бързо, че сякаш бе направил само едно движение. Все така упорит, Роди понесе всичко с изръмжаване, но разяреният елф го притисна. Единият ятаган срещна главата на брадвата и Роди се придвижи напред, смятайки отново да притисне Дризт към земята. Второто оръжие на елфа обаче, го изпревари, разрязвайки ръката му. Ловецът на глави се отдръпна, хващайки ранения си крайник, и изпусна Блийдър на земята.
Дризт дори не се забави. Атаката му хвана Роди неподготвен и няколко ритника и удара зашеметиха мъжа. После той подскочи високо и изрита Роди с двата си крака право в челюстта, като го запрати на земята. Планинецът отново само сви рамене и се опита да се изправи, но този път почувства остриетата на двата ятагана да се опират във врата му.
— Казах ти да си вървиш по пътя — каза сурово Дризт, без да отмества ятаганите дори на сантиметър, за да позволи на Роди да усети добре студения метал.
— Убий ме — каза примирено Роди, усещайки слабостта на своя съперник, — ако ти стиска!
Дризт се поколеба, но намръщеният му поглед не омекна.
— Върви си по пътя — каза той с цялото спокойствие, което успя да събере. Спокойствие, напук на предстоящото изпитание, което той знаеше, че трябва да премине.
Роди се разсмя.
— Убий ме, чернокож дявол! — изрева той, настъпвайки срещу Дризт, макар да остана на колене. — Убий ме или аз ще те хвана! Не се съмнявай в това, елфе. Ще те гоня до края на света и под него, ако трябва!
Дризт пребледня и погледна към Гуенивар за подкрепа.
— Убий ме! — извика Роди на границата на истерията. Той сграбчи китките на елфа и ги дръпна към себе си. Линия от ярка кръв се появи от двете страни на врата му. — Убий ме, както уби кучето ми!
Ужасен, Дризт опита да се отдръпне, но хватката на Роди беше желязна.
— Не ти стиска, нали? — изкрещя ловецът на глави. — Тогава ще ти помогна! — Той рязко дръпна китките му, въпреки съпротивата на Дризт, прорязвайки по-дълбоко врата си и, ако полуделият мъж изпитваше болка, това не можеше да се разбере под маската на неизменната му усмивка.
Вълни от смесени емоции заляха Дризт. В този момент той искаше да убие Роди повече от изумление и объркване, отколкото заради отмъщение, но все пак знаеше, че не би могъл да го направи. Доколкото му беше известно, единственото престъпление на Роди бе неоправданото му преследване, а това не бе достатъчна причина. Заради всичко, което смяташе за ценно, той трябваше да уважава човешкия живот, дори толкова окаян като този на Роди МакГристъл.
— Убий ме! — викаше отново и отново Роди, изпитвайки похотливо удоволствие от нарастващото отвращение на елфа.
— Не! — изкрещя Дризт в лицето му достатъчно силно, за да го накара да замълчи.
Вбесен до степен, когато повече не можеше да сдържа треперенето си, Дризт не дочака да види дали Роди ще поднови влудяващите си крясъци. Той натисна с коляно брадичката му, освободи китките си от ръцете му, после удари слепоочията му с дръжките на двата ятагана едновременно.
Очите на Роди се замъглиха, но той не загуби съзнание, а упорито продължаваше да се съпротивлява. Дризт го удари отново и отново, и накрая го събори, ужасен от собствените си действия и от продължаващата съпротива на ловеца на глави.
Когато гневът му отмина, елфът застана треперещ над якия мъж със сълзи в лавандуловите очи.
— Прогони това куче надалеч! — нареди той на Гуенивар. После ужасен изпусна окървавените остриета и се наведе, за да се увери, че Роди не е мъртъв.
Роди се събуди и откри жълтото си куче да стои над него. Нощта бе паднала и вятърът отново духаше. Главата и ръката го боляха, но той пренебрегна болката, желаейки само да възобнови преследването си, сигурен, че Дризт никога няма да намери сили да го убие. Кучето му веднага хвана миризмата, повеждайки го обратно на юг и те поеха по нея. Безпокойството на Роди се уталожи, но за малко, когато стигнаха до една оголена скала и намериха червенобрадото джудже и момичето, които ги чакаха.