Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Не се страхувай за мен — успокои я Дризт и докато говореше я прегърна със съзнанието, че това може би е неговият начин да се сбогува с нея. — Денят клони към залез. Трябва да се връщаш у дома.
— Той ще те намери — отвърна му неумолимо Кати-бри.
— Не — каза тихо Дризт. — Или поне не скоро. Двамата с Гуенивар ще държим Роди МакГристъл далеч, докато измисля накъде да тръгна. А сега, да те няма! Нощта се спуска бързо, а не вярвам, че баща ти ще одобри идването ти тук.
Напомнянето, че трябва да се срещне с Бруенор, оказа въздействие върху Кати-бри. Тя се прости с елфа и тръгна, после внезапно се обърна и го прегърна. Стъпките й бяха по-леки, докато се връщаше към пещерите. Доколкото знаеше, не беше решила нищо за Дризт, но бедата на елфа изглеждаше далечна в сравнение със собственото й облекчение, че приятелят й не беше чудовището, което някои го обвиняваха, че е.
Сега нощта щеше наистина да е мрачна за Дризт До’Урден. Той смяташе, че Мак Гристъл е далечен проблем, но сега заплахата бе тук и никой освен Кати-бри не го бе защитил.
Отново трябваше да се изправи срещу нея сам — ако изобщо възнамеряваше да го направи. Нямаше други съюзници освен Гуенивар и собствените си ятагани и перспективата да се бие с МакГристъл — да загуби или да спечели — не беше предизвикателство за него.
— Това не е дом — промърмори Дризт през мразовития вятър. Извади ониксовата фигурка и извика пантерата. — Ела, приятелко — каза на котката той. — Да си тръгнем преди неприятелят ни да е дошъл.
Гуенивар остана на пост, докато Дризт стягаше багажа си, докато умореният от пътя елф напускаше своя дом.
25
Джуджешка шега
Кати-бри чу ръмжащото куче, но нямаше време да реагира, когато огромният мъж изскочи иззад една скала и грубо я сграбчи за ръката.
— Знам, че знаеш! — изкрещя той с пълно гърло право в лицето й.
Кати-бри го ритна в пищяла.
— Пусни ме! — извика му тя.
Роди изненадано забеляза, че в гласа й нямаше страх. Той я разтърси силно, когато тя се опита да го ритне отново.
— Дошла си в планината с някаква цел — каза той равнодушно, без да отпуска хватката си. — Дошла си да видиш елфа. Знам, че сте приятели. Виждам го в очите ти!
— Нищо не знаеш! — каза му Кати-бри. — Говориш само лъжи!
— Значи елфът ти разказа за Тисълдаун, така ли? — отвърна Роди, досещайки се какво има предвид момичето.
Кати-бри знаеше, че в гнева си се беше заблудила, беше дала на нещастника потвърждение на думите му.
— Елфът ли? — каза тя разсеяно. — Не разбирам за какво говориш.
Роди подигравателно се изсмя.
— Била си при елфа, момиче. Каза го достатъчно ясно. А сега ще ме заведеш да го видя.
Кати-бри се изсмя в лицето му, предизвиквайки друго грубо разтърсване.
Изражението на Роди изведнъж омекна и Кати-бри се ужаси дори повече от погледа, който се появи в очите му.
— Ти си куражлийка, нали? — измърка той, хвана и другото рамо на Кати-бри и я обърна срещу себе си. — Изпълнена с живот? Ще ме заведеш при елфа, момиче, не се съмнявай в това. Но може би има и други неща, които да направим преди това, неща, които да те убедят повече да не пресичаш пътя на такива като Роди МакГристъл.
Целувката му по бузата на Кати-бри бе отвратително гротескна, но ужасяваща и недвусмислено заплашителна и момичето помисли, че ще повърне.
Кати-бри мобилизира всяка частица от твърдостта си, за да погледне Роди в очите в този миг. Тя беше само малко момиче, но бе израснала сред суровите джуджета от рода Боен чук — горди и силни. Бруенор беше боец, такава беше и дъщеря му. Коляното на Кати-бри намери слабините на Роди и хватката му изведнъж се разхлаби. Момичето протегна ръка да издере лицето му, ритна го втори път с по-малък ефект, но предпазното му свиване почти й позволи да се освободи.
Желязната хватка на Роди се затегна неочаквано около китката й и те се сдърпаха за момент. После Кати-бри усети как някой сграбчи също толкова силно свободната й ръка и преди да разбере какво става, беше издърпана от ръцете на Роди, а до нея застана тъмен силует.
— Значи дойде да срещнеш съдбата си — озъби се доволно Роди на Дризт.
— Бягай — каза елфът на Кати-бри. — Това не е твоя работа.
Кати-бри, разтърсена и ужасно уплашена, не възрази.
Възлестите ръце на Роди се сключиха около дръжката на Блийдър. Ловецът на глави вече се бе срещал в битка с елфа и нямаше намерение да се опитва да му се противопоставя с бързи стъпки и извъртания. С кимване, той освободи кучето си. То се приближи до Дризт и тъкмо се готвеше да го нападне, когато Гуенивар връхлетя върху него и го събори надалеч. Кучето се изправи на крака, защото не беше ранено сериозно, но отстъпваше с няколко крачки всеки път, когато пантерата надаваше рев в лицето му.